Къде е основната астрономическа точка на държавната триангулация на България?

Заслугата да обърна внимание на този безспорно важен детайл е превърналият се в традиционен фестивал за градска култура „София диша”. Тази година той се проведе в пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски”, което бе разделено на няколко зони, включително детска.

Именно там архитектурна работилница бе подготвила любопитна задача за младите градски изследователи. „Въоръжени” с карта в ръка, те трябваше да открият например табелата, указваща кой е архитектът на сегашния „Квадрат 500”, кога е построен „Св. Александър Невски” и колко са позлатените му куполи (които впрочем са покрити с над 8 килограма злато) и други въпроси, свързани с основните забележителности в района, включително сградата на Светия синод и БАН.

Отделно, децата трябваше да открият от кои сгради са детайлите, изобразени на десетина снимки – колона, фриз, прозорец, стенопис и др. И задачата от не особено атрактивния на външен вид павилион на архитектите се превърна в истинско забавно приключение. При това образователно.

Така стигаме до „Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България”, която също трябваше да бъде открита. Всъщност, това е жълтата реставрирана кула в градинката на гърба на Военния клуб, непосредствено до Синодалната палата и само на стотина метра от храм „Света София”.

Тя е построена през 1920 г. от Географския институт при Министерството на Войната и целта ѝ е оттам да се измерват разстояния до други триангулични точки. Географската ѝ дължина е определена през 1930 г. от акад. Владимир К. Христов (1902-1979 г.) чрез двустранни наблюдения с Пруския геодезически институт в Потсдам. В края на 50-те години на миналия век е свързана с основните астрономически точки на Полша, Румъния и Унгария. На кулата има почетен знак, съдържащ цялата тази информация.

Отделно, в храм-паметника „Св. Александър Невски” е вградена друга плоча, която фиксира надморската височина от точно 552 метра. Когато е строен храмът, това е било най-високото място на София.

И ето че въпреки силното августовско слънце, деца и родители имаха възможността да научат нещо ново. Това бе и моят „детайл” от фестивала тази година. А иначе, както всяка година той бе пъстър и се радваше на голям интерес, доказващ необходимостта от подобни инициативи.