Начало
назад
Къде е основната астрономическа точка на държавната триангулация на България?
Знаете ли къде се намира „Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България”? Със сигурност повечето софиянци десетки пъти са минавали оттам, без дори да подозират, че това е мястото откъдето се мери разстоянието до други точки – както у нас, така и в чужбина.
Заслугата да обърна внимание на този безспорно важен детайл е превърналият се в традиционен фестивал за градска култура „София диша”. Тази година той се проведе в пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски”, което бе разделено на няколко зони, включително детска.
Именно там архитектурна работилница бе подготвила любопитна задача за младите градски изследователи. „Въоръжени” с карта в ръка, те трябваше да открият например табелата, указваща кой е архитектът на сегашния „Квадрат 500”, кога е построен „Св. Александър Невски” и колко са позлатените му куполи (които впрочем са покрити с над 8 килограма злато) и други въпроси, свързани с основните забележителности в района, включително сградата на Светия синод и БАН.
Отделно, децата трябваше да открият от кои сгради са детайлите, изобразени на десетина снимки – колона, фриз, прозорец, стенопис и др. И задачата от не особено атрактивния на външен вид павилион на архитектите се превърна в истинско забавно приключение. При това образователно.
Така стигаме до „Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България”, която също трябваше да бъде открита. Всъщност, това е жълтата реставрирана кула в градинката на гърба на Военния клуб, непосредствено до Синодалната палата и само на стотина метра от храм „Света София”.
Тя е построена през 1920 г. от Географския институт при Министерството на Войната и целта ѝ е оттам да се измерват разстояния до други триангулични точки. Географската ѝ дължина е определена през 1930 г. от акад. Владимир К. Христов (1902-1979 г.) чрез двустранни наблюдения с Пруския геодезически институт в Потсдам. В края на 50-те години на миналия век е свързана с основните астрономически точки на Полша, Румъния и Унгария. На кулата има почетен знак, съдържащ цялата тази информация.
Отделно, в храм-паметника „Св. Александър Невски” е вградена друга плоча, която фиксира надморската височина от точно 552 метра. Когато е строен храмът, това е било най-високото място на София.
И ето че въпреки силното августовско слънце, деца и родители имаха възможността да научат нещо ново. Това бе и моят „детайл” от фестивала тази година. А иначе, както всяка година той бе пъстър и се радваше на голям интерес, доказващ необходимостта от подобни инициативи.
