На протест в Скопие

През седмицата от 11 до 16 април в столицата Скопие се състояха четири поредни протеста. Причината е известна - решението на президента Георге Иванов да помилва в пакет общо 56 (някои твърдят, че били 57!) човека. Имената им се знаят, но масовият читател, зрител или слушател в Македония се спира преди всичко на няколко от тях - на доскорошния премиер Никола Груевски, на неговите бивши министри Гордана Янкуловска и Миле Янакиевски, както и на трима от „другата” страна - няколкократният премиер на Македония, бивш президент и лидер на опозиционния Социалдемократически съюз Бранко Цървенковски, една ключова фигура на македонския преход, на сегашния лидер на социалдемократите и кмет на Струмица и неформален водач на опозицията Зоран Заев, както и на Зоран Верушевски, някогашен шеф на тайните служби на Македония, сега обвиняем за това, че е организирал изнасянето на записите от масовото подслушване на политици, журналисти и бизнесмени, известни като „бомбите на Зоран Заев”.

И се случи това, че в Скопие избухнаха два протеста. Единият е на опозицията, на него се иска оставката на президента Георге Иванов, отмяна на решението му за помилването, в което се съзира намерение да бъдат освободени от съдебна отговорност тъкмо Никола Груевски и хората от неговото обкръжение, отлагане на насрочените за 5 юни избори и връщане на свободата и демокрацията в Македония. Вторият протест е също против решението за помилването защото в него фигурират Цървенковски и Заев, които привържениците на властта и на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски ненавиждат, да речем, по „идеологически” причини. След първата вечер на протести, когато двата митинга бяха само на стотина метра разстояние в центъра на Скопие и когато полицията имаше една единствена и най-важна задача да попречи да се стигне до нежелани „срещи от трети вид”, слава Богу, някой предвидливо се сети, че това е всъщност, истинската опасност и направи така, че двата протеста да се провеждат в различно време на деня и на различно място. Как са били убедени организаторите на двете групи, не знам, но така или иначе привържениците на властта протестираха рано през деня пред централата на Социалдемократическия съюз на улица „Бихачка” в подножието на хълма Водно, докато онези против властта се събираха на площада пред сградата на парламента. Разстоянието между двата протеста, има-няма, беше над три километра. Което за един град като Скопие си е доста отвсякъде погледнато.

Так-а-а. Освен това, че и двата протеста, всеки от свои си причини, бяха против указа на президента Георге Иванов за помилването, те имаха още една прилика. И двата са в рамките на модела, според който в основата на организацията стоят граждански сдружения, неформални организации и НПО, докато политическите партии зад тях отричат да имат участие в организацията, но са в първите редици на протестиращите. В четвъртък, 14 април, когато звъннах около обяд на шефа на прес-службата на СДСМ Роберт Поповски да го попитам къде се събират техните хора същата вечер и в колко часа, за да бъдем там с камерата на БНТ, той ми отговори: ама, ние не сме организатори, там нещата ги уреждат гражданските и неправителствените сдружения. Е, ако някой от нашите симпатизанти се намери на площада, това е въпрос на негов личен избор. С Роберт се знаем отдавна, той беше водещ телевизионен журналист, но сега явно е решил да помага на новия лидер на СДСМ и на опозицията Зоран Заев. Тъкмо Роберт ни помогна да разговаряме със Заев в централата на СДСМ в интервю за БНТ, дори и да намерим общи познати и близки от неговата Струмица. Вечерта наистина на преден план на трибуната на протеста пред парламента излязоха да говорят хора, наричани от хората на властта „соросоиди”, което, струва ми се, обяснява много неща. В петък вечер, когато беше най-масовият, според мен, митинг от седмицата, разговарях пред камерата на БНТ с един от организаторите на протестите - полицейския генерал от резерва Стоянче Ангелов, лидер на Сдружението „Достойнство”. А-а-а, не съм организатор, аз съм обикновен протестиращ, каза генералът, макар че тъкмо той пръв взе мегафона да успокои протестиращите и да ги предупреди, че всеки опит за насилие от тяхна страна може да предизвика остра реакция от въоръжените до зъби полицаи. След което бившият командос и герой от кризата от 2001 година, а през последните години борец за правата и социалния статус на някогашните „бранители” от преди 15 години, ясно даде да се разбере, че е за това злоупотребите на сегашната власт да излязат на светло и да намерят своя съдебен епилог.

Другият,

паралелен, протест също има своята

неформална фирма - ГДОМ, Гражданско

движение за отбрана на Македония с

лидери Александър Пандов и актьорът

Тони Михайловски. Макар, че за всички в

Македония е известно, че Движението се

роди под бабуването на управляващата

партия ВМРО-ДПМНЕ и че финансирането

на дейността му става под масата от

партийната централа на управляващата

партия. Пък и голяма част от присъстващите

на техните протести са симпатизанти

на ВМРО-ДПМНЕ и често, за по-голяма

масовост, автобуси от провинцията ги

извозват под контрола на общинските

комитети на партията и на кметовете-

съпартийци. И изминалата седмица на

няколко пъти движението в Скопие се

блокираше от пристигащи или заминаващи

луксозни автобуси, пътуващите в които

слизаха бързо от тях и делово се отправяха

към целта - централата на СДСМ с пакетирани

сандвичи и шише минерална вода в ръка.

Е, и това е някакъв вид традиция в Македония - запролети ли се, затопли се времето, започне ли слънцето да грее по-силно и денят да бъде по-дълъг, хората да излязат по улици и площади. Поводи за това - колкото искаш. Политиците край Вардар вършат толкова глупости, че дори и да не си политически активен човек, винаги е приятно да излезеш в центъра на града, да покрещиш срещу властта или в нейна подкрепа и след това спокойно и бавно да се разходиш в хилядното множество я до сградата на правителството, я до някоя партийна централа, надувайки от време на време малката свирка, която си окачил на врата си след като организаторите от неформалните сдружения са ти връчили преди малко.

Македонската политическа пролет дойде. При това навлезе с пълна газ.