Нерде Белград, нерде Анкара

Хайде, за Ердоган нещата са ясни - от кмет на Истанбул, при това успешен, после премиер, после президент, а след две седмици, най-вероятно и модерен султан на Турция. Колко му е... Но за Вучич, този някогашен радикал, излязъл под шинела на Хагския обвиняем и затворник Воислав Шешель, младата надежда на Сръбската радикална партия, влязъл в обкръжението на Томислав Николич, някога пръв заместник на Шешель, но после разбрал, че от това полза няма, та сменил логото на радикалите с това на Сръбската прогресивна партия, та, там се завъртял Александър Вучич и когато Николич стана президент, някак си естествено Вучич го смени на лидерското място начело на партията, и още по-естествено, стана и премиер. А сега се кани да стане и президент, след като преобладаващо мнозинство от предварителните проучвания му определят победа в неделя още на първия тур.

Всъщност, самите сръбски анализатори казват, че това - дали Вучич ще победи на първия тур останалите десет кандидати, е основната интрига на вота. Такава победа ще задоволи политическото его на Вучич, че е най-популярният политик в Сърбия в този момент и ще го успокои, че не е сгрешил, приемайки номинацията на партията си и по такъв начин отрязал мераците на Томислав Николич за втори мандат.

Един от аргументите той да приеме да бъде издигнат от своята партия, която има мнозинство и управлява в Скупщината, бе тъкмо този - вие сте с най-висок рейтинг, вие сте страшно популярен, само вие и никой друг може да направи така, че да осигури победата на „прогресивците” още на първия тур и по този начин да направи по-нататъшната битка за президентския пост безпредметна. Защото никой не знае какъв резултат би се получил при евентуален тур, когато разпилените между десет претенденти гласове се съберат срещу Вучич.

А и вижте какви личности с качества има между тях - доскорошният омбудсман на Сърбия Саша Янкович, издигнат от гражданско сдружение, след него - някогашният външен министър на Сърбия и неин ротационен генерален секретар на Общото събрание на ООН Вук Йеремич, кандидат за мястото генерален секретар на ООН и съперник на Ирина Бокова, Воислав Шешель, лидерът на сръбските радикали, който може и да не отива в Хага да си чуе присъдата от Трибунала там, но ето, и той мераклия да стане президент на Сърбия. И нещо повече, колкото и да е сърдит на Вучич, че „смени боята” от радикал на „прогресивец”, все пак в предизборната борба Шешель заяви, че ако победи на 2 април, ще предложи тъкмо на Вучич да стане премиер.

Подобна опция за Вучич е неприемлива, най-малкото заради това, че той и сега си е премиер на страната, води я по пътя на европейската интеграция и членството й в ЕС, балансира по оста Брюксел - Вашингтон-Москва, гледа да поддържа добросъседски отношения с Виктор Орбан и с Бойко Борисов, лидери на две съседни държави, членки на ЕС, но и на НАТО, има традиционна подкрепа от Атина, нали Сърбия и Гърция са исторически съюзници, често се среща със своя косовски колега Иса Мустафа, с когото водят преговори в рамките на процеса на нормализация на отношенията между Белград и Прищина, процес, който е под патронажа на ЕС.

Макар че онзи ден, в сряда, Вучич искаше да отиде при сърбите в Косово северно от река Ибър, получи разрешение от властите в Прищина, макар и само за три часа, хората се събраха, но в последния момент Вучич отказа да пътува, защото косоварите отказаха да приемат някои от неговите най-близки сътрудници. За сметка на това пътуването му в началото на седмицата до Москва и срещите му с Путин там си бяха ясно послание към онези сърби, които все още не са напълно наясно дали Вучич ще подържа „топла връзка” с Кремъл така, както го правеше сегашният президент Томислав Николич, „руският човек” в Белград.

Е, Вучич отиде и се върна с пълни ръце - обещаните многоцелеви изтребители МиГ -29 идват в най-скоро време, Сърбия ще си ги модернизира на своя сметка, идват и договорените като дарение танкове Т-72, както и някои други видове руско въоръжение. Който се е притеснявал, че с Николич си отива и руското влияние, да не се плаши, ето го и Вучич знае пътя до Москва и обратно.

Че Вучич ще победи, това е повече от ясно. Но за него е важно победата да е убедителна. Социолозите отчитат, че за първи път в Белград има подобна ситуация - досега президенти са ставали обикновено лидери на политически партии. За първи път действащ премиер се кандидатира да заеме високия държавен пост. Да оставим настрана, че цялата кампания Вучич проведе, без да напуска и за миг поста си начело на изпълнителната власт. И естествено, ползвайки ресурса, които тази позиция му дава.

Всъщност, питането е как Вучич ще се чувства в дрехите на президент, който по конституция има ограничени пълномощия, за разлика от сегашните му възможности като премиер. Отговорът е прост и го дават самите сърби - като направи така, че президентската институция да получи повече власт, която да изземе от правителството и по такъв начин, най-вероятно, да приближи модела на управление на Сърбия до този на Путин в Русия.

Е, не чак толкова, за колкото е залогът на референдума на 16 април в Турция, но поне като този на Путин. А най-лесната работа е при толкова власт да се намери послушен и лоялен кандидат за премиер. Ето го, лидерът на социалистите, сега вицепремиер и външен министър Ивица Дачич, някогашният любим младежки ръководител около Слободан Милошевич, е готов и не крие мераците си.

Времето за размисъл в Сърбия започна в четвъртък вечер в полунощ. Сърбите ще имат три дни за си отговорят на въпроса вярна ли е максимата, според която където е Александър Вучич, там е и властта.

Каквото и да означава това.