Няма кой да пише на президента...

Направи го със същия патос и упоритост, с които досега се хвърля на амбразурата за да брани режима на доскорошния премиер Никола Груевски, комуто връчи мандат за съставяне на правителство, но след провала на Груевски да осигури парламентарно мнозинство, отказа да направи същото с втората политическа сила, ръководена от лидера на социалдемократите Зоран Заев. И така вече продължава дълги седмици, Иванов живее с представата, че спасява държавата от албанския иредентизъм, чиято най-нова проява е така наречената „Тиранска платформа” на трите парламентарни партии на албанците в Македония. Президентът до такава степен е увлечен в собствените си заблуди, че не иска да чуе за друга позиция, освен своята, независимо от къде и от кого е произнесена тя.

Няма разум в подобно поведение. В понеделник в Скопие бе първият човек на Европейския съюз Доналд Туск. Отиде, видя се с Иванов, срещата им продължи повече от предвиденото, а освен предварително оповестената тема за евентуална нова бежанска вълна и справянето с нея, двамата са разговаряли и за изхода от острата криза, която тресе Македония толкова време. Напълно естествено, това е актуалната тема на темите сега, след като и околната” среда” на Балканите е във фаза на напрежение и непредвидимост. До такава степен, че само преди седмици министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак заяви, че две държави на Балканите са пред разпад, докато други три са изправени пред сериозни кризи. В Скопие веднага, макар и без удоволствие, припознаха в една от двете разпадащи се държави своята, Македония. Искат ли край Вардар или не, вярно или не, закономерно или не, нещата за съжаление вървят натам. Като гледам, даже и у нас „познавачи” чертаят карти, определят бъдещи граници, подхвърлят „какво ще си вземем” и какво „няма да ни дадат”...

На фона на такова една остра ситуация, президентът Георге Иванов, който в момента все още е представител на единствената легитимна институция в страната, се държи, меко казано, странно. Видя се с Туск, онзи с дипломатичен тон му предложи да се държи като лидер на страната си и да вземе разумно решение за изход от кризата, което си беше пар екселанс изискване да даде мандата на Зоран Заев, но Иванов отказа. Едно си знае баба, едно си бае... Разбира се, че се намериха хора в Скопие, които похвалиха Иванов за това, че е натрил носа на Доналд Туск, ерго, на Европейския съюз. Това- от една страна. От друга, не знам още какви мерки да предприеме брюкселската администрация в опита си да помогне на македонските политически елити да намерят верния път, преди държавата да тръгне да се разпада и нейните граждани да се хванат гуша за гуша. Преди месец в Скопие отиде Федерика Могерини, и тя разговаря с Иванов, но той и на нея отказа. След това там отиде еврокомисарят Йоханес Хан, с когото Иванов въобще не поиска да се срещне под измисления предлог, че е някъде в Унгария на посещение при Виктор Орбан, макар че свидетели твърдят, че си е стоял в резиденцията на хълма Водно край Скопие и по домашни чехли е злорадствал, че Йоханес Хан дойде с празни ръце и по същия начин си тръгва за Брюксел. Сега на крака му отиде и Туск, Иванов и него остави с празна кошница, та европейската безпомощност да стане пълна...

Иванов сега е президент, ако Македония оцелее, утре, сигурен съм, няма да има кой да си спомня с добра дума за него и за неговия „патриотизъм”. Лошото е, че в очите на македонците авторитетът на европейските институции рязко намалява, няма го вече единодушието за бъдещото членство на страната в европейското семейство, перспективата Македония да влезе там все повече се отдалечава. За това променено отношение към ЕС вина има и Брюксел, разбира се, с непремерените изказвания на този или онзи европейски бюрократ, че поне до 2020 година нови членки няма да има. На всичко отгоре вече девет години Македония е в „чакалнята” на съюза и вече се умори да чака когато ще получи препоръка за започване на преговори за членство. Вярно, Туск каза на Иванов, че евро- членството на Македония е недвусмислено, че това е близкото бъдеще на страната, но това не промени „твърдата позиция” на македонеца... А беше време, и то не твърде отдавна, когато постоянният представител на ЕС в Скопие бе човек, който заедно с американския посланик там дърпаше конците в Скопие и неговата дума бе закон. А сега- Туск ти идва на крака, а ти за негова сметка се правиш на герой, отказвайки да чуеш препоръките му, камо ли пък и да ги спазваш... Европейският парламент прие единодушна резолюция с искане президентът да връчи мандата на лидера на опозицията Зоран Заев, който има парламентарно мнозинство зад гърба си, но „човекът от Водно” пренебрегна и този сигнал.

Да си кажа правото, личната съдба на проф. Георге Иванов от Валандово никак не ме интересува. Но ми става тъжно, че благодарение на неговите неразумни ходове и политическо високомерие/ на какво отгоре, да се чуди човек!/ , Македония губи доверието на Брюксел, че е готова да се пребори за своето място в Европейския съюз. Ама и да я оставиш сама на себе си, също не върви, като гледаме как са се оплели, как всеки ден потъват още и още надолу в блатото на кризата, как дори не се сещат да прегледат страниците на новата си история от 1991 година насам, когато станаха независима и суверенна държава. Нищо ли не научиха от кризата през лятото на 2001-а година, от другите моменти, в които гражданската война бе на косъм.

Вероятно хората ги знаят тези неща, докато някои от техните политици, които се имат за лидери, са ги забравили. Жалко.