Няма вече бариери пред Договора

Цялата процедура по утвърждаването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество премина легално, легитимно и конституционно. Никой не може да постави под съмнение неговата коректност. Може да ни се стори, че процедурата траеше по-дълго от обикновеното, но това е положението - имаше, преди всичко, вътрешно-политически обстоятелства в Македония, които забавиха нормалното темпо. Не вярвам обаче някой да е изпитвал съмнение, че в крайна сметка всичко ще си дойде на мястото. Както и стана.

Размяната на ратификационните документи стана в София, където македонският шеф на дипломацията Никола Димитров пристигна за участие на срещата на своите колеги от страните от Западните Балкани с Федерика Могерини и Йоханес Хан. И също, за срещата на външните министри от страните-членки на Европейския съюз, които в неформална обстановка да обсъдят някои от острите проблеми пред европейската дипломация, в това число и перспективата за членство в Съюза на страните от Западните Балкани.

Въпреки неофициалния характер на форума, все пак подобна среща носи характеристиката на уникалност, макар че според програмата на Българското председателство, сегашната софийска може да е първа, но няма да е последна. И това също е нормално-след като България се ангажира да се превърне в лобист на европейското членство на съседите ни, е редно да работи за изпълнение на обещанието си.

Освен това българското домакинство предлага и още една възможност на Никола Димитров да се види отново с гръцкия си колега Никос Козияс. Само преди няколко дни те се срещнаха във Виена, където, според македонските и гръцки медии, са започнали вече преговорите по същество за решение на спора за името.

Очаквам среща Димитров - Козияс, защото: първо, оттук нататък те ще бъдат основните преговарящи, нивото ще бъде тяхното - министри на външните работи. Второ, едни подобни разговори в такъв къс срок от време ще отговарят на новата динамика на преговорите, наложена и приета и от двете страни. Дори и само да се поздравят и да си договорят нови среща някъде по света, и това ще е положителен резултат. Трето, българският „терен” си има своето значение, някак си се налага като фактор в разговорите, въпреки че става дума само за „добри услуги”.

Македония и Гърция се опитват да намерят изход от десетилетния спор за името на бившата Югорепублика, но пък ние искаме това да стане по начин, който няма да засегне интересите ни. Защото има и такава опасност. И тя е свързана, например, с евентуалния вариант на бъдещото име на Македония, налаган от Атина, който да означава гръцка претенция към определени части от българската територия.

Ето как. Едно от условията на Атина за името е то да е съчетано и да съдържа географско определение. Македонският премиер Зоран Заев заяви, че Скопие приема този вариант. Кои, тогава, са вариантите за географско определение, които упорито се въртят в медийното пространство - Северна, Горна, Вардарска. Северна и Горна са неприемливи за България, защото ще означават, че ще „покриват” и Пиринския дял от нашата страна от географската област Македония, която някога, след Балканските войни бе разделена на части, всяка които отиде в някоя от трите съседни държави - Гърция - най-много, Сръбско-хърватското кралство /тогава!/ и после Югославия - по-малко и България - най-малко. Така решиха великите сили, така раздадоха териториите, така изтеглиха едни граници, които разделиха българската етническа тъкан, та и досега не можем да се оправим.

Какво да правим тогава? Да мълчим ли? Да се правим, че не ни засяга? Да проявяваме високомерие, както в някои други случаи, което не води до никъде?

Нищо подобно. Няма да се опитваме да нарушаваме правилото, според което преговорите за името се водят от двете заинтересовани страни - Гърция и Македония, под патронажа на Генералния секретар на ООН и с посредничеството на американеца Матю Нимиц. Това е рамката. Но тя не ни ограничава да изразяваме своето мнение по евентуалните варианти на името.

И нашите политици и държавници трябва да го правят така. Те трябва да дадат ясно и твърдо да се разбере, че каквото и решение да договорят, то не трябва да нарушава интересите на България. Какво да правим, когато нещата са така оплетени, не сме ги оплели ние, а онези, които днес отвън стимулират Атина и Скопие да се договорят. Разбира се, нашето становище трябва да се изразява дипломатично, добросъседски, но категорично по начин, че преговарящите страни да разберат.

За да не окаже изведнъж, че решавайки един проблем, сме предизвикали друг. Както често е ставало на Балканите, разбира се.