“Отвъд границите”: Юлия Кошаревска: И да не живееш в България, можеш да помагаш

“Лечение без граници”

“Лечение без граници” е един проект, който се заражда на форума “Идеите – това сме ние”, организиран от “Обединени идеи за България” (повече за "Обединени идеи за България" можете да научите от един от основателите Александър Найденов).

Как ви хрумна идеята, как тръгна тази структура в началото?

Аз и още едно от момичета, които стартирахме впоследствие проекта, имахме приятел, който се нуждаеше от скъпоструващо лечение в чужбина. Трябваше да се събера сумата от 240 хиляди евро. Ние още бяхме в училище, направихме кампания, успяхме да съберем парите, но за съжаление закъсняхме с няколко седмици и в момента, в който той замина за Германия, вече беше късно и той почина няколко месеца след това. Тази история беше от основните ни мотиви.

След това с Алекс Найденов (от Обединени идеи за България – б.а.) се бяхме запознали покрай тази кампания и той ме покани да бъда председател на екип “Социални политики” на конференцията. И там една от темите ни беше “Лечение в чужбина” и това какво може да се направи, за да се подпомогне. И тъй като повечето от участниците бяха студенти в чужбина, беше най-логично да направим една такава мрежа в чужбина, която да подпомага българи, които се лекуват зад граница.

До момента доброволците от “Лечение без граници” са помогнали на около 230 българи с превод, съвети и асистиране по време на престоя и лечението им в чужбина.

Как функционира системата и как могат да се обърнат към вас хората, които имат нужда?

Нашата цел е да помагаме на хора, нуждаещи се от лечение в чужбина по всеки възможен начин. Най-често това е с превод на място. В много случаи хората, които заминават да се лекуват в чужбина не говорят тамошния език, което прави комуникацията с персонала в болницата доста труден и това, което нашите доброволци правят, е да превеждат по време на прегледите. Също така помагаме с информация за това къде може да се отседне или как да се стигне от летището до болницата. В такива моменти за пациентите и техните семейства това е последното нещо, за което да мислят. Можем да помогнем и със съвети как да бъдат набрани средствата за лечението в чужбина. На база на това, което сме натрупали като знания и обратна връзка, можем да препоръчваме и болници.

Как виждаш бъдещето на “Лечение без граници”?

В момента обхващаме 15-16 държави. Идеята ни е да продължаваме да се разрастваме. Много често ни търсят хора от страни, в които не сме и предполагали, че ще има нужда да помагаме.

Какво получаваш като опит от проекта?

Много са интересни тези срещи. Всеки от нашите доброволци има различна мотивация и начин, по който е стигнал до това да стане част от екипа ни. Наистина е много хубаво, когато успеем да помогнем на някого. Просто си спомням какво беше, когато ние събирахме пари за нашия приятел, колко беше трудно и до някаква степен самотно. Ние искаме да бъдем опора в тези ситуации.

Журналистика

Юлия е от София, завършила е 73. СУ с преподаване на чужди езици “Владислав Граматик”. В 12 клас трябва да вземе избор между две държави, в които да продължи образованието си - Германия и Великобритания.

“Много ми хареса курса тук в Бристол, журналистика и предимно броудкаст (аудио и видео – б.а.). През 2012-а започнах бакалавърска степен и през 2015-а завърших. Останах, тъй като си намерих работа и в момента правя магистратура “Публични политики”.

Защо избра журналистиката?

От много малка исках да стана журналистка, защото искам да разказвам истории. Журналистиката също така може да променя много неща, ако е направена качествено.

А как мерим качеството? Това е един много актуален въпрос.

Да кажем, че качеството на журналистиката се мери в това, какво стои в намерението. Дали е опит да се съберат повече кликове или наистина целта е да се казва истината и то по най-точния начин и от възможно най-много гледни точки.

Прави ми впечатление, че за неща като психично здраве, например отразяването на самоубийства, в България много рядко се подхожда по етичен начин. Тук в университета (в Бристол – б.а.) една от първите ми лекции беше за това как се отразява самоубийство и че не е редно да даваш всички детайли как се е случило, защото може и други хора да последват примера.

Какви са основните предизвикателства пред журналистиката днес?

Основният въпрос е за това, накъде отива светът. Брекзит, Тръмп. Всеки ден медиите трябва да си задават въпросите: “Защо това се случи? и “Каква беше нашата роля?”. От друга страна трябва да видим къде ще ни отведат технологиите. До преди няколко години социалните мрежи нямаха влиянието, което имат в момента, и всеки един от нас намираше новините си по много по-различен начин, отколкото в момента.

А ти къде виждаш себе си в бъдещето?

В момента уча магистратура “Публични политики”, което смятам, че ще ми помогне да се развивам в журналистическа среда. Курсът е много интересен и вярвам, че ще ми даде необходимите знания, за да бъда по-обективна и да се занимавам с по-сериозни теми. А иначе къде се виждам? Където и да е.

С какви се занимавате в магистърската ти програма?

Магистратурата е много интересна, защото можеш да избираш модули. До момента правих такива, свързани със здравеопазване и здравни системи, а тази година ще се съсредоточа над миграция, ще погледнем малко по-сериозно и от Брекзит, макар че е много трудно да се направи от академична гледна точка, защото той още не се е случил.

Юлия с колеги от магистърската програма

Бристол

В Бристол си вече от шест години. Явно харесваш този град, какво ти допада в него?

Бристол е много интересен град. Има по нещо за всеки. Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още първата седмица беше, че в университета имаше хора с всякакви цветове на косата – зелена, оранжева. Това е може би едно от най-хубавите неща тук, че всеки е много различен и това е абсолютно приемливо. Тук има различни общности на имигранти, както от Европа, така и от Африка и Азия. Ако решиш да отидеш на ресторант, можеш да избереш такъв от всяка точка на света (прави пауза) без български, все още нямаме български (смее се).

Има ли българска общност там?

Да, имаме и се разрасна доста през последните шест години. Преди много рядко се случваше да чуя български на улицата, вече се случва. Имаме си български магазин. Винаги правим избори, имаме български танци и училище.

Какво ти липсва в България освен роднините и приятели?

Храната. Освен това България е място, в което можеш да пътуваш много бързо до много различни места, до морето, планината.

Малко по-късно получих и фото отговор на въпроса “Какво ти липсва?”:

Чара

Познаваш доста българи в чужбина покрай “Лечение без граници”. Какво ти прави впечатление, какво ни различава и събира?

Не мисля, че се различаваме особено, освен по това, че живеем на различни точки по света. Общностите на българите в чужбина отразява обществото в България. Има хора от всякакви прослойки, хора, които се занимават с различни неща. Такива, които следват, които работят, някои прекарват целия си живот в чужбина, други идват само през лятото. Винаги когато се заговори за различията при българите в чужбина, аз започвам да си мисля за това, което ни сближава.

Разбирам и си обяснявам изказвания като “Вие нямате право на мнение за това как се случват нещата тук” или “Вие нямате право да гласувате”, но в същото време не вярвам, че в днешно време е необходимо да живееш в България, за да се интересуват от това, което става там, и да помагаш нещата да стават по-добри. С “Лечение без граници” се опитваме да доказваме това все по-често. Фактът, че имаме доброволци, които са напуснали България преди наистина много години, но въпреки това са готови да помогнат, го демонстрира.

Протести в Бристол срещу решението на правителството за промени в плана за управление на природен парк Пирин.

Пътувания

До къде беше последното ти пътуване?

Последното ми пътуване беше до Берлин. Град, за който съм чела много, за който съм си говорила с учителите ми от Германия. Беше ми интересно да го видя на живо и честно казано много ми напомни на Бристол, защото и Берлин е толкова еклектичен. Хората казват, че ако харесваш Бристол, ще заобичаш Берлин.

Коя е най-далечната дестинация, която си посетила?

Исландия и Русия. И двете бяха изключително интересни. В Исландия много ме впечатли това колко спокойни бяха всички. Също как всеки се грижеше и помагаше на всеки, нещо, което не съм виждал в България и в Англия до такава степен.

В Русия бях на една конференция около седмица с хора от бившите социалистически държави. Беше много интересно да сравня това, за което те говореха и което тях ги вълнуваше с темите, които интересуват мен.

А предстоящото пътуване?

За момента нямам нищо планиране, освен ходенията до България. Но се надявам след магистратурата да направя едно дълго и далечно пътуване.

Кое е любимото място за почивка?

Първото е България. Другото е всяко ново място.

Спомняш ли си първото излизане в чужбина?

Да, в Сърбия. Бях изключително впечатлена, че можех да говоря на български и да се разберем (смее се).

Къде сядаш в самолета – до прозореца и до пътеката?

Ако мога до прозореца, винаги до него.

Какво е свободата?

Да можеш да бъдеш себе си, където и да се намираш.

Каква беше темата?

“Как да се справим с речта на омразата?”. Към края на конференция всички бяха изключително отворени. В началото забелязах, че всяка държава си имаше някакви стереотипи към другите. След една седмица обаче си дадохме сметка, че всички малко или много сме еднакви.

Но иначе правихме едно упражнение, в което трябваше да кажем какви са нашите ценности. Интересно беше, че всички държави от бившите съветски републики казаха, че традиционните руски ценности са изключително важни за тях, докато при нас не беше така.

Каква е твоята рецепта за борбата с речта на омразата?

Приемане и да си даваме сметка, че това да сме различни е хубаво. Хубаво е да познаваш хора от различни общности и култури, хубаво е да познаваш хора с различни виждания за света и да си готов да ги чуеш и разбереш. Ако сме готови да водим диалог един с друг, смятам, че езикът на омразата ще изчезне.

Какво пречи да го водим този диалог? Темата е доста актуална покрай случващото се в Германия.

Страхът от непознатото и от това да излезем от собствената си зона на комфорт. Не знаем какво ще срещнем извън нея и как ще реагираме.

Коя е мечтаната дестинация?

Навсякъде (смее се) Няма мечтана, може би Латинска Америка.