Пенсионно дружество и НАП с услуга в помощ на глухи хора

Александър: Роден съм глух и съм израснал в чуваща среда. Често в срещите с чуващи хора усещам съжаление и пренебрежение от тяхна страна.

Кирил: Тук - в България, повечето чуващи не знаят какво да бъде отношението към глухите хора.

И Александър, и Кирил сравняват България с чужбина. Не защото така е модерно, а защото е неизбежно.

Александър: Разликата е в отношението на хората. Тук като ме гледат, виждат в мен увреждане. Докато в Щатите имат една фраза - че най-голямото увреждане е всъщност в самото отношение.

Разликата е и в институциите.

Александър: Например - ще ви споделя една случка от една институция, когато поисках на жестов език лист и химикал, служителката ме гледаше с недоумение. Прочетох по устните ѝ как казва на колежката си "Не мога да разбера какво ми говори това момче."

Кирил: Преди съм живял в чужбина - там достъпът до информация е неограничен.

Добрата новина е, че пенсионно-осигурително дружество у нас е помислило за това. В интернет вече има видеа, които помагат на глухите хора в България да стигнат до информация, която им е нужна.

Целта на тази кампания е глухите хора в България да получат информация на своя собствен език.

НАП също показва, че комуникацията без бариери е мисия възможна. С един таблет и едно позвъняване, служителите на НАП чуват превода, а клиентът го вижда.

Кирил: Полека-лека ще успеем, но няма да стане бързо.

Инициативи като тази показват, че за да може тишината да бъде разговор, е нужно само нечие желание. Че отношенията нямат увреждания. Че няма думи, които не могат да бъдат казани. И няма думи, които не могат да бъдат чути.