​По стъпките на набатеите

Имах чувството, че цял живот съм чакала да я видя това чудо на света – град, който буквално е издълбан в планината Вади Муса / планината на Мойсей/.

Нереален и даже приказен.

За да видя древната столица трябваше да ходя около час през голям каньон. Казват, че това е единствения начин да се влезе в града. Разцвета на Петра започва през 4 век пр.н.е., когато тук се заселва арабското племе набатеи. Петра е с благоприятното местоположение - кръстопът на два главни търговски маршрута, затова става важен търговски център.

Каньонът е тесен, почти не прониква слънчева светлина. Изведнъж пътят свърши и пред очите ми се появи изчезналата древна столица.

Съкровищницата - първата сграда, която очите ми виждат. Името идва от арабски Каснех ал-Фарун или Съкровищницата на фараона. Набатеите вярвали, че съкровището на фараон Рамзес III, който владеел мините в Петра, било скрито в урна на върха на сградата. Те стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима.

Набатеите първоначално се занимавали със скотовъдство, но заради стратегическото местоположение на града започнали да охраняват керваните на търговците.Със събраните пари от такси те изградили своята чудна столица. Може би по-точно е да се каже изсекли, защото градът е издълбан в меките червени скали.

Петра се превърнала в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝ.

От 1-и век в Петра прониква и християнството. В края на 2-ри век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира.
През 7-ми век Петра е завладяна от мюсюлманите, а по-късно за малко и от кръстоносците на крал Балдуин I.

Красивият червен каменен град се възражда след като швейцарският изследовател Букхарт открива Петра наново през 1812 година. Той намира града случайно.Преоблечен като арабин Букхарт пътувал от Сирия за Египет, когато група местни му разказали за останки в долината Вади Муса. Пътешественикът тръгнал с тях и стигнал до забравената древна столица.

Моята разходка в Петра продължава. Амфитеатърът за близо 4000 души е изсечен в скалата. Построен е в края на най-силния период на набатейците, по времето на царуването на Аретас IV.

Този народ не е напълно изчезнал. Разбирам, че хората, които имат право да продават сувенири или храна в Петра, са наследниците на древните набатеите.

Мили и някак мъдри. Философията им за живота е изключително ценна – прави добро, без да чакаш да ти отвърнат с нещо.

Продължавам по широката 6 метра централна улица на древна Петра и виждам четири царски могили, издълбани в скалите. Смята се, че първата,изключително внушителна гробница е на цар Аретас IV.След завземането на Петра от византийците тя е била използвана за църква.

Дълго време археолозите предполагали, че градът е бил град на мъртвите, че тук не са живеели хора, а само са погребвани царе и знатни набатеи.

Но след като открили мрежа от канали и тръби за вода, тези твърдения отпадат. В древната Петра са живели около 20 000 души.

Най-отдалечената сграда е манастирът. До него се стига по пътека с над 1000 стъпала.Част от туристите се качват по пътеката с магарета, които им предлагат местните.След дълго изкачване го виждам – това е най-големият паметник в Петра с височина 45 метра.В стаите вътре се виждат изсечени кръстове, което обяснява името. Макар да е строен като гробница на цар, той е обитаван от монаси.

Да се пренесеш няколко века назад и да усетиш историята. Петра е една оживяла легенда, магическо място, където сетивата и чувствата се извисяват. За да разбера колко малки са хората и колко безсилни са те пред времето.