Помощ по висша математика в метрото

Каква е възможността, отивайки на изпит по висша математика, да срещнете човек в метрото, който да ви реши задачите? Математическата вероятност това да се случи клони към нула. Случайността обаче е на друго мнение. Тя среща момче, което има трудности със задачите и момиче-математик в софийското метро. Вижте историята в рубриката ни „Търси доброто“.

Един четвъртък Аксения Пенкова отива на тренировка по волейбол. Качва се в метрото, пътува до спирка Г. М. Димитров. По пътя, около спирка Младост 3, забелязва момче, което решава интеграл на листче подпряно на стената в мотрисата.

Аксения Петкова: „И първи ред, втори драска, трети драска и аз се чудя, явно момчето нещо не е справя много. Има насоката ама... И викам сега да го реша ли, то и така чисто отвътре, дали още ги помня, дали ще се справя. Чудих се, чудих се, и накрая записах си го и както го записах, така го разписвах. Обаче понеже имах около две спирки време, разписах го и в последния момент само потупах момчето по рамото, връчих му едно листче и му казах: „Ето тука горе долу, така трябва да стане, само провери си го понеже много набързо го направих. То седеше малко стъписано и се чудеше какво се случва“.

Репортер на БНТ 2: „Тук сме ти приготвили лист и химикалка, ако си спомняш тази задача, която си решила, ще те помоля да го направиш и за екипа на БНТ2. Ето заповядай - ще ти стигне ли този лист, сгънат на 4, или трябва да е по-голям за интеграла?“

Аксения Пенкова: „Идеален е!“

Репортер на БНТ 2: „За колко спирки на метрото успя да решиш един интеграл?“

Аксения Пенкова: „Примерно една, то беше доста лесно. Не беше нищо особено. Мисля, че повече време се чудих - да я реша или да не я реша. Да го оставя ли да се помъчи сам? По скоро дилемата беше - да го оставя да се помъчи сам и да намери отговора или просто да му помогна и да го реша“.

Аксения е на 27 години и работи като програмист. Решаването на задачи е нейно хоби, майка й е математичка, а тя самата е завършила компютърни науки. Категорична е, че няма да търси момчето, чиято задача е решила.

Аксения Петкова: Вярвам, че когато правиш добро, то ти се връща по някакъв начин като в една поговорка - като се усмихнеш на огледалото, то ти се усмихва обратно. Т.е като правиш добро, то ти се връща някога, някъде, по някакъв начин. И така става едни малко по-добър свят може би.

И така уважаеми студенти, когато случайността се намеси е възможно, някой да ви помогне със задачите в метрото. Не разчитайте на това обаче, когато имате изпит по висша математика.