Гледна точка:Домашното образование, което дава знания, но отнема социални умения

Поредната отиваща си учебна година е. Децата се вълнуват от предстоящата ваканция и от приключенията, които планират отдавна. Училищата приключват срочни оценки, организират екскурзии, подготвят тържества, или приобщават малките към различни други по-интересни събития, за които през годината не е имало достатъчно време. Усеща се приятна суматоха около завършването.

Суматоха цари и при родителите на децата–домашни ученици. При тях обаче тя е целогодишна по ред причини: вътрешно са колебливи дали все пак постъпват правилно, когато не пускат децата си на училище, нямат сигурност, че ученичетата им ще получат официална диплома, а и обществото рядко приема решението им.

Темата дали децата да посещават или не образователни институции поражда ожесточени спорове, особено сега, когато коментираме и хилядите двойки от матурите. Категорично в момента преподаването в много от училищата ни – и общински, и държавни, и частни – е в състояние на колапс и усвояването на науките от учениците продължава да показва катастрофални резултати на зрелостните изпити. Учебниците пък са пълни с абсурди, а навикът да се назубрят е още по-голям абсурд. И ето така образователният лабиринт доведе до незнание, полуграмотност и безславни реформи. Но въпреки всичко училището би трябвало да има шанс, защото с воля системата му може да бъде променена, докато отчужденото от света чрез домашното си образование дете трудно се влива обратно в него.

Ходенето на училище, освен придобиване на знания от различни научни области, каквито безспорно се осигуряват и на домашните ученици вкъщи, е начин детето да влезе в среда на други деца, да намира приятели, да си създава интереси, да решава проблеми, да среща хора на различна възраст, с различни умения, различен морал, различен светоглед, различен пол, то да се учи от тях и те да се учат от него. В училище детето отгръща житейски уроци, свързани с дисциплината, упоритостта, сътрудничеството, разбирането, постоянството, последователността. Тези умения спокойно биха могли да се предадат и от мама, но доказано човекът е социално създание, част от обществото е и мястото му след определена възраст е сред другите хора.

Това с особена сила важи за децата. Когато те растат и учат само сред познатото си домашно обкръжение, когато майката и бащата съвместяват ролята и на преподаващи, а братята и сестрите – на съученици, когато светът на ученика е само домашният уют, когато похлупакът на дома ограничава нормалната необходимост да се свърже с другите и да търси приятели, когато е изолиран от външния, макар и често враждебен свят, способен ли е психологически един ден да напусне удобството на детството и да се чувства пълноценен сред останалите, с които неминуемо рано, или късно ще се срещне?

Ами първото влюбване, ами момчешките закачки и момичешките шушукания, ами чатовете с приятели (защото компютрите не се ползват само за Уикипедия и онлайн учене), ами приятната умора след едночасовото физическо с класа и забавленията по време на обяда в училищния стол, ами дългото прибиране с шумни приятели след часовете към дома и т.н...

За родителите на домашните ученици тези преживявания вероятно са от елементарен характер, но за децата им са част от развитието. Готови ли са майките да се месят рязко в естествени процеси, за да задоволяват егоистични подбуди, че е добре детето да си е при тях, в семейството? Готови ли са бащите да понесат отговорността за травмите на младежите си в бъдеще?

Разумният човек разсъждава дългосрочно, а от родителите се изисква да бъдат разумни. Вече не живеем във времето, когато прекрасната майка на Томас Едисон се е погрижила сама за образованието на сина си. А и тя е била посъветвана от недобросъвестен педагог да го направи. От криворазбрани добри намерения децата да бъдат защитени у дома, съществува опасност да се създаде дългогодишна неувереност у тях.

Може би домашното образование е по-солидно от това в училище, защото организацията на времето над учебниците се определя по различни правила. Със сигурност е и по-спокойно като процес, защото конкуренцията е далече и зад стените на дома тя остава незабелязана. Но монотонността на детските дни вкъщи и непостоянното общуване с другите поставя своите рискове. И това е много по-важно от решаване на тестове за интелигентност и усвояване на учебен материал.

Самотникът, дори и този с висок коефициент на интелигентност, си остава самотник. „По-добре самин, но не с глупци, ей богу“ (по Омар Хаям) е красив поетичен цитат, но пък и животът не е литература.

И като заключение ще добавя, че има поне три неща, последствията от които за загрижените родители би трябвало са по-притеснителни от достъпа на децата им до газираните напитки и бисквитите с глутен в училищните бюфети. Те са свързани все с новата тенденция за „домашност“: домашно раждане, домашно самолечение и домашно образование.