Пътят на Освобождението

Пътят към последните, решителни боеве за свободата на България тръгва от Свищов през 1877 г., когато войските преминават Дунав под командването на генерал Драгомиров.

Марин Маринов - уредник в Исторически музей - Свищов: След дългата и продължителна битка руските войски удържат победа.

Сформират се трите отряда - източен, който трябва да освободи Русе, Шумен, Силистра и Варна. Западният се насочва към Видин, а предният към Стара Планина. Жестока, тежка, продължителна - цели 5 месеца - така остава в историята битката за Плевен.

доц. Милко Аспарухов - директор на Военно-исторически музей - Плевен: Оттук се отприщва победоносния ход в тази война.

"Нашият отряд, отслабнал от живия полудневен бой, претърпя грамадни загуби... под натиска на пресните турски войски - 5 пъти повече срещу нас..." - това разказват за третата обсада на Плевен борците за свобода. Всички знаели, че няма да е лесно. Архивите пазят техните изповеди и не само.

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: В Централния Държавен архив се съхраняват много документи, свързани с Руско-турската освободителна война.

В началото на борбата българските опълченци са едва 700, накрая те са 10 000. Десетки губят живота си. Желана и изстрадана... свободата идва... А новината за мира трябва да се разпространи. Едно от първите издания на официалния текст на Санстефанския мирен договор е издадено в Букурещ като приложение на вестник... Малка книжка. Струва 40 сантима. Тук са определени и границите. Крайните предели трябва да се очертаят от частна руско-турска комисия.

България се появява на политическата картата на Европа, макар тези граници да не са официално признати от Великите сили. В първите 3 десетилетия след Освобождението към новата държава заваляват молби от вече болните и поостарели борци- за някой лев подкрепа, за да прекарат старините си.

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: Различна е сумата, която отпуска правителството в зависимост от нуждите, в началото са били по 30-40 лева. Ветераните се оплакват, че с помощта, която им се отпуска те не биха могли да живеят.

"Като опълченец от 6-та дружина ми бе отпусната месечна пенсия от 35 лева. Пенсията ми е отнета незаконно."

Такава е съдбата на бореца Никола Сотиров. Неговите другари пишат свидетелство, че се е бил за свободата.Нужда от помощ имат и героите от руската армия. През 1936 те се обръщат към българския министър-председател с молба за набиране на средства и то на трети март.

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: Те предлагат в този ден ученици по улиците да събират помощи, които да бъдат дарени в тяхна подкрепа, а на втори март, който е работен ден - тези кутии за помощи да бъдат разположени в дюкяни, магазинчета, където хората биха могли доброволно да дадат помощ.

Това отбелязване на празника продължило десетилетие. С годините преживелите тежки битки и съхранили спомена за първата глътка въздух в Свободна България намалели. Днес разказите си остават само там... стриктно подредени измежду страниците в архива. Затова ви ги показваме, за да помним.