На Трети март - теснолинейката Септември-Добринище постави рекорд по посещаемост

Тази сутрин композицията потегли от гр. Септември към набелязаната цел на групата – град Якоруда, с разширен състав от осем вагона, специално предвидени за днешния ден. Дори и те едва събраха всички желаещи да пътуват през живописната местност.

Потеглихме към Якоруда малко преди 8:30 ч. Този път ни разсъни не кафе, а убийственият чар, около който се движехме. Инженерният флирт на теснолинейката с река Чепинска спира дъха.

Предвидливи и усмихнати, между нас започнаха да се разхождат момче и момиче, които окичиха всеки от пътниците с мартеница. Символ, който допълнително ни трогна. Организаторите на груповото пътуване раздадоха и брошура, с която обясниха значими моменти от историята на влакчето и региона.

Любопитно е, че това е единствената железница в света, която за 3 км преодолява 200 метра денивелация – в четири етажа – "под формата на осмица“. Както си пътуваш и някъде под себе си виждаш опашката на влака...

Страхотна е реакцията на местните хора когато видят своя приятел – теснолинейката. Фабрика за усмивки, така я усетих аз, когато наблюдавах през прозореца как хората махат, усмихват се, надуват клаксони на коли. По-възрастните пък се биеха по главата, повтаряйки „Осем вагона, осем вагона!“. Обикновено композицията е от четири.

Малко преди обяд достигнахме и крайната си цел – град Якоруда. Знамена и възгласи „Бъл-га-ри-я!“ огласиха пространството. Запяхме възрожденски песни, а хората от града ведро ни поздравяваха с „Добре дошли“.

Именно „Добре дошли“ описва гостоприемството на Якоруда. Автентичен град, запазил облика си през годините, някак живеещ по свои правила. Хората там бяха дружелюбни, изкарали трибагреници по прозорците. А храната… да си оближеш пръстите от кулинарния им майсторлък.

И така – има-няма 3 часа и обратно надолу, към Септември.

Теснолинейката се сдоби с много нови приятели. Машина, чиято душа сме всички ние – пътниците и тези, които се борят тя да продължава да съществува и до ден днешен, над 70 години след откриването си.

Убедих се за пореден път в едно – Националният празник е в мислите, в сърцата, в смисъла на съществуването ни.

И както написах в книгата за пожелания - "Ако патриотизмът можеше да се вкара в релси, то вероятно щеше да се материализира в Родопската теснолинейка".