Репортерски поглед: Трафикът и пътят на мигрантите

Пътят на мигрантите към Европа тръгва от бреговете на Турция. Основно от Измир и Бодрум, където по тротоарите нелегалните изчакват своя ред за преминаване през водите на Егейско море към гръцките острови Лесбос, Хиос, Самос и Кос. В Истанбулския квартал Аксарай, пък са тези, които организират трафика и предлагат услугите си, като обикновени екскуризии.

АТМ (кафене): Предложи им три екскурзии да избират: Чанакале - Лимнос, Бодрум - Кос или Одрин България.

Пътят през България е малко желан, дори и нежелан. Причината - мигрантите искат да бъдат регистрирани в Германия.

Халед Халил: Наши приятели сирийци ни писаха, че в България взимат отпечатъци и регистрират според дъблинския регламент. Ако не намериш работа за половин година в Германия или друга страна, ще те върнат, там където са те регистрирали. По тази причина искаме в Германия да се регистрираме. Пък и там имаме приятели и познати, които ще ни посрещнат, ще ни помогнат да си намерим жилище, да оцелеем, докато стъпим на крака. Ще ни помогнат да научим езика, защото те вече го знаят. В другите държави няма какво да правим.

Така, стъпили на гръцките острови, от там с фериботи на пристанищата Пиреа, Солун и Кавала, мигрантите поемат по своя път към границата на Гърция с Македония. В "Идомени" за няколко седмици импровизираният лагер нарасна до 14 000 души, според официалната информация на гръцките власти. Разузнаванията на различни европейски държави, обаче оцениха пребиваващите на над 20 хиляди.

Заради огромния наплив на нови и нови бежанци, лагерът изпадна в кризисна ситуация. ООН, Лекари без граници и гръцките власти предупредиха, че ситуацията е на ръба на хуманитарната катастрофа. Абдул, който е лекар, се заканва, че ако не го пуснат да влезе в Гърция, сам ще влезе.

Абдул: (показва камък) Ще изчакам до края на деня да пресека границата и ако не ме пуснат, ще използвам този камък и ще мина.

Заклещени в безизходицата в Идомени, хилядите сирийци, иракчани и афганистанци се опитват да поддържат живота си и да въведат някаква нормалност. Ахмед, който е бръснар от Алепо, подстригва бежанците в лагера безплатно. Има клиенти от ранни зори.

Ахмед, бръснар от Алепо: Тук съм от 12 дни, започнах да подстригвам хората, за да им помогна с каквото мога. Жена ми е бременна в седмия месец. Солидарен съм с хората.

Солидарността ражда малки жестове. Единственото спасение срещу пясъка, дъжда, слънцето, студа е чаят. Асан има номер за преминаване в Македония, но от дни не може и да припари до оградата. Чаят е лукс за малките му деца.

Асан, бежанец от Сирия: Вижте, тя сега плаче за чая. Правя го за нея. Вика: "Дай ми, дай ми".

В същото време, фериботите на Солун и Кавала продължават да докарват мигранти от препълнените гръцки острови. Настанени в лагери в Северна Гърция, нелегалните бързат да продължат пътя си към Идомени, дори пеша.

Жена: Тръгнали сме към Македония. Вървим пеша, мирно, не правим нищо нередно, но ни спряха тук и не ни разрешават да продължим. Трябвало да се движим организирано, с автобус, а не така. Как да се организираме повече от това. Цяла група сме, трябва да стигнем до Македония.

Мухамед Мурад: Искат да вървим с атобус, за да ни взимат пари. Всичко е мафия. От Сирия до тук плащам за всеки метър движение. Няма от къде вече. Дори в автобус като те качат, шофьорът иска допълнително пари, за да спре за тоалетна.

Друга жена с бебе: Спират ни, за да пречат. Аз съм с бебе и съм принудена да вървя пеша. С това дете, ако имах възможност, щях ли така да вървя.

Мухамед Мурад: На телефона вчера получих съобщение, че Македония ще ме пусне, ако преминавам Гърция транзитно. Ето тук съм регистриран на 22-ри, ако стигна бързо ще признаят, че е транзит. Имам и билет да го докажа. Дай да видят, да им покажа.

Заради лошите условия на живот край Идомени опасността от епидемия се увеличава с всеки изминал ден. Две-трети от бежанците в лагера са жени и деца - възможно най-уязвимите групи. Неправителствените организации и властите свършват храната, водата и лекарствата, алармираха и от ООН. И настояват за общоевропейски механизъм за подкрепа на Гърция.

Бабор Балох, Върховен комисариат за бежанците - ООН: Това са отчаяни хора. Мнозинството идват от Сирия и Ирак, много са жени и деца. Бягат от война. Прекосили са морето, много са загиналите. Така че те са все на ръба, откакто са тръгнали. Търсят безопасност в Европа, която засега им се отказва. Единственото решение е европейски механизъм за подкрепа на Гърция, както и да заработи схемата за преразпределяне на бежанци.

В Идомени мигрантите се люшкат между надеждата и отчаянието. Новината за затварянето на Балканския маршрут предизвиква масово недоволство. Липсата на алтернатива - до отчаяние. Заговори се за нов маршрут - през Албания. Някои от тях дори тръгват - въпреки неизвестността на новия път. В същото време към гръцките острови продължават да прииждат с трафикантските лодки по 1500 души в денонощие.

КАФЕ: Туристите да отидат на автогарата и да вземат автобуса за Измир в 7:30
Кажи им, че тази вечер ще има три екскурзии от Бодрум до Кос. Тръгва се от яхтите.

Затварянето на Западния Балкански маршрут без алтернатива за релокация на мигрантите, които с в Гърция за сега поражда полуорганизирано, полуспонтанно тръгване към Албания. В същото време на границата с България се появяват все повече организирано привозвани в товарни камиони и дори върху влакови вагони. Последните дори необезпокоявано качили се от гарата в Одрин на товарен влак пътуващ от Истанбул към Австрия.