Само Рамуш ли е причината?

Не, няма развитие около неговия случай. Френските съдебни органи разглеждаха искането на Белград на два пъти, но така и не стигнаха до решение какво да правят с бившия командир на Армията за освобождение на Косово, известна с абревиатурата на албански език като УЧК. Франсетата взеха може би най-лесното решение да не пускат Харадинай да си ходи по неговите си работи, но и не да го пращат в Белград, където го чакат няколко обвинения за престъпления срещу човечеството по време на войната на АОК срещу сръбските армия и полиция. Да си стои там, където е, във временен френски затворнически „приют”, или както казват юристите, се ползва с условна свобода до началото на април, когато искането на Сърбия ще се гледа отново и ще се вземе решение какво да се прави с Рамуш Харадниай.

И докато лидерът на парламентарната партия в Прищина Алианса за бъдещето на Косово Рамуш Харадинай чака оправдателна присъда във Франция, неговият случай стана повод да бъде пусната в действие още една писта, по която и без това засилващото се напрежение между Косово и Сърбия да се повиши рязко. От известно време насам Белград и Прищина си мерят силите през границата помежду тях, без да си дават сметка, че го правят в един момент, в който Балканите се тресат от проблеми. Прищина обяви, че иска да създаде свои въоръжени сили на основата на специалните полицейски части, които са разрешени според международните договори за Косово. Белград вижда в това опасност за сърбите в Косово и особено онези в северната част на републиката, бивша сръбска провинция и затова апелира към международната общност да принуди косовските власти да се откажат от тази идея.

По някаква странна случайност, или просто като потвърждение, че Сърбия и Косово са като скачени съдове - каквото става от едната страна, веднага се търси компенсация от другата, президентът Томислав Николич обяви „Тревога!” за сръбските въоръжени сили с цел да бъде установена нейната готовност да защитава страната и държавата. Е, проверката беше направена, танковете излязоха и после отново влязоха в казармите, а какво показаха ненадейните маневри, все още не е ясно. Но пък премиерът Александър Вучич, който се стяга да се впусне в предизборна кампания като кандидат на управляващата Сръбска прогресивна партия за президент, определи военната проверка за рутинна и нормална, така се правело. И, разбира се, че няма нищо общо с това, което става на юг в Косово, просто съвпадение на дните...

В същото време медиите в Белград тръбят, че обещанието от Русия на Сърбия самолети Миг-29, втора употреба, ще пристигнат в най-скоро време в Белград. С това сръбската армия щяла отново да заеме лидерската позиция в района, каквото и да означава това.

Преди мно-о-о-го години, в онези времена на подялба на света преди 1989 година, за такива ситуация употребявахме клишето „дрънкане на оръжие”. Какво ще излезе от тази шумотевица - не знам, но на мен не ми харесва. На всичко отгоре нещата излязоха извън военната оръжейната и армейска територия и се прехвърлиха върху дипломатическия терен. По предложение на депутатите от парламентарната група на Алианс за бъдещото на Косово, парламентът в Прищина с внушително мнозинство реши да прекъсне преговорите с Белград, които се водят под патронажа на Европейския съюз. Суспендирането на преговорния процес за нормализиране на отношенията ще трае до тогава, докато нашият „герой” Рамуш Харадинай не бъде освободен. Парламентът задължи правителството на Косово да поиска от Европейския съюз да накара Сърбия да изтегли заповедта за издирване на Рамуш, на основата на която той е задържан. Значи, превърна случая в политически и неговото разрешаване - държавна задача.

Някои от депутатите на групата Самоопределение дори настояха реакцията срещу Белград да бъде още по-остра, но в крайна сметка мнозинството прие по-кроткия текст. Кротък, кротък, колко да е кротък, след като поставя на карта започналия и поддържан с толкова усилия и компромиси диалог между Белград и Прищина, който и без това, ако не е обвързан с европейската перспектива за членство на Сърбия, и ако не се води като приоритетна политическа задача от Брюксел, едва ли би издържал поредния натиск. Но и кой знае дали и целта на „случая Харадинай” не е точно такава - да поддържа напрежението между двете столици, може и с ниска интензивност, но винаги, когато някоя от тях прецени, че основните писти на преговорите вървят в нежелана посока, с едно завъртане на „волюмето” напрежението да скочи.

Естествено, "патроните от Брюксел" реагираха веднага - чрез говорителката си Мая Коциянчич Европейската комисия упрекна Прищина, че с акта на парламента се поставя под съмнение досегашното позитивно отношение на Косово в диалога с Белград и търсенето там на нормализиране на двустранните отношения. Без това да е казано директно, се прави намек, че Прищина, може би дори без да го съзнава, създава ситуация, в която нормализацията на отношенията с Белград, а това означава и ускорение по пътя на европейската интеграция, се поставя в позицията да бъде заложник на личната свобода на Рамуш Харадинай. Колкото и той да е емблематична фигура за борбата на АОК срещу сръбските власти в някогашната провинция на Сърбия, с всичките неясноти около неговата политическа биография.

А, да не забравя - кашата в съседна Македония още повече се забърка. Дори и аз не смея да кажа какъв ще бъде изходът от нея, а уж познавам нещата.