Продължаваме да ви припомняме историите от 1989-та - Годината на промяната в България. На 7 декември преди 30 години е създаден Съюзът на демократичните сили. Сформиран е като коалиция от неправителствени организации и възстановени стари партии, които се обединяват, за да се противопоставят на тоталитарната система.
Синята романтика от годините на пълните площади днес отлежава в архивите. И в спомените на хората, участвали в промяната.
Учредителите на СДС си поставят за цел установяване на демокрацията. А първият председател на Координационния съвет е доктор Желю Желев, който става и президент на България.
Желю Желев: Каква иска да види България СДС - богата и благоденстваща. Какво ни липсва на нас българите като народ? Липсва ни демокрация, липсва ни свобода!
СДС постига историческа победа на парламентарните избори през 91-ва и левицата е свалена от власт. Лидерът на сините Филип Димитров поема управлението на страната.
Филип Димитров: На нас ни беше предоставена една държава във формата на разграден двор. Този двор обаче ще бъде заграден. СДС доказа, че е способен да управлява България.
Години на сини победи и единство.
Иван Костов: България преживя най-големия си морален подем. Никога в нашата най-нова история не сме били толкова единни. Кой не скача е червен!
И години на разделение.
Надежда Нейнски: Разделихме се на много СДС-та - на Иван Костов, на Стефан Софиянски, на Филип Димитров, на Петър Стоянов и на Надежда Михайлова.
Костов е сред знаковите фигури, които напускат СДС. Създава своя партия.
Други знакови лидери остават в сините редици.
Петър Стоянов: Аз съм седесар! СДС трябва да е шампионът по търсене и намиране на партньори за реализиране на десния проект на България.
Румен Христов е 12-ят лидер на СДС.
Румен Христов - председател на СДС: СДС промени България, и това е важно за всички българи. Аз съм от основателите на СДС-община Студентска, още 89-та година постепенно, бавно, полека съм се изкачвал по йерархията на СДС. Ние поехме управлението 97-ма година при една катастрофа. Успяхме да стабилизираме страната, да решим въпроса със зърнената криза, нямаше хляб по магазините, да направим онези тежки реформи, които бяха в основата на приемането на България в ЕС и НАТО. СДС винаги е било емблема на дясното пространство, остава и сега.
В емблематичната централа сега синьото лъвче съжителства с още 2 политически сили, а партията пази спомени от славните си години.
Сините на 30 още имат какво да учат. От успехите и провалите. И от времената, в които можеха да бъдат заедно.