СЕТА или колко е трудно да се взимат общоевропейски решения

Как е възможно една провинция в Белгия да саботира общоевропейски договор?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да погледнем устройството на Белгия, което е всичко друго, но не и просто. Макар държавата да има площ от едва 30 000 квадратни километра, тя е разделена на три общности на езикова база – Фламандска, говореща фламандски език, който е диалект на нидерландския, Френска и Немскоезична. Последната е съставена от едва 75 хиляди души, но представлява собствена административна единица, има собствен парламент и правителство. Освен на общности обаче, Белгия е разделна и на райони – Валонски, Фламандски, както и столицата Брюксел, която също има собствен парламент и управление. Във Валония, която обхваща южната част на страната, живее основно частта от населението, говореща френски език.

С две думи, за да бъде прието едно решение или ратифициран един договор, съгласие трябва да даде както общото белгийско правителство, така и тези във Фландрия, Валония, немскоговорящата част и Брюксел. С последните три Европейският съюз удари на камък в последните дни от преговорите за СЕТА като Валония зае най-твърда позиция против.

Опасенията?

Опасенията, свързани с търговското споразумение с Канада, до голяма степен се препокриват и с тези свързани с Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със Съединените щати, преговорите по което за момента са в застой.

Първо, някои правителства в Европа, природозащитници и различни организации се опасяват, че при падането на търговските мита, пазарът в Съюза може да бъде наводнен от ГМО продукти, да падне мораториума върху добива на шистов газ и т.н. Голяма степен от тези опасения могат да бъдат счетени за неоправдани по отношение на споразумението с Канада, тъй като Европейската комисия изрично подчерта, че митата за продукти като говеждо и свинско месо няма да паднат, а вносът на ГМО и обработвано с хлор и определени хормони месо ще бъде забранен.

Друг проблем е арбитражното съдилище, което е предвидено да разрешава спорове между мултинационалните компании от една страна и държавите членки на ЕС плюс Канада от друга. Едно от условията, което Валония успя да издейства обаче включва възможността Европейският съд да бъде сезиран по въпроса дали решенията на един такъв трибунал не противоречат на европейските закони. Не трябва да забравяме и факта, че преди споразумението да влезе де факто в сила, то трябва да бъде ратифицирано от всяка една от страните-членки по отделно и да се синхронизира с националното им законодателство. В бундесрепубликите Германия и Австрия, например не е изключено да се получат несъгласия между районите, аналогични на това, което се случи в Белгия.

Заключенията

СЕТА бе приета след постигането на баланс между претенциите на страните членки. България и Румъния поискаха падане на визите с Канада, Белгия, в лицето на Валония, пожела по-стриктен контрол и дебат на тема юрисдикцията на новия трибунал, а в началото на октомври Германия си издейства правото да се оттегли от споразумението по всяко време.

Дали обаче е допустим вариант Европейският съюз да взима подобни решения с такава мъка и толкова допълните уговорки? И да, и не. От една страна, когато има сблъсък на повече мнения и позиции, то всеки детайл бива поставен под съмнение и всяка неточност или опасност бива яростно критикувана, което може да предотврати проблеми занапред. От друга обаче Европейският съюз отново показва всичко друго, но не и единство, когато става въпрос за отношенията му с останалата част от света, независимо дали говорим за външна политика, бежанската криза или в случая търговското споразумение на Канада. Това утвърждава образа на ЕС като не достатъчно влиятелна глобална сила, предвид икономическите й размери.

Преди 25 години външният министър на именно Белгия казва: “Европейският съюз е икономически гигант, политическо джудже и военен червей”. Четвърт век по-късно все още разбираме какво е имал предвид.