Сезонът започна, а паспортите са в чекмеджето

Каквато и дестинация да предпочетат, македонците се готвят и обсъждат подготовката на лятната отпуска през цялата година. Това, къде ще отидеш до голяма степен е знак и за стандарта и за социалното ти положение - ако си в Охрид или Преспа, си някъде долу в стълбицата, масовият случай е Гърция, която е престижна дестинация още от времето на бивша Югославия, а тези, които могат да си го позволят, както е актуално сега да се казва, предпочитат екзотиката на далечните паралели и меридиани.

Една група популярни политически личности в страната тази година по принуда ще трябва да избере тъкмо почивката на нископлатените слоеве на обществото. Не че нямат средства „да си позволят” екзотика някъде по света, но просто няма как да излязат от държавата. Съдът им отне паспортите като превантивна мярка за това, че няма да се отклонят от македонското правосъдие и че няма на следващото заседание съдиите да се оглеждат бившият премиер Никола Груевски тук ли е, или го няма, или неговият братовчед и доскорошен шеф на тайните служби Сашо Миялков вече е неоткриваем и се е изплъзнал от правосъдието в неизвестна посока.

Това е положението - по настояване на Специализираната прокуратура съдът отне паспортите - лични и дипломатически, на 18 човека от тясното обкръжение на лидера на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер Никола Груевски. В това число и на двама популярни журналисти – небезизвестният Драган Павлович-Латас и неговата дясна ръка в частния ТВ канал „Сител” Ивона Талевска. И те двамата за периода, в който бяха очевидните защитници на режима на Груевски, също са намазали от кацата с държавния мед, ама сериозно са намазали със сделки, които нямат нищо общо с журналистиката. Затова и ги обвиняват.

Всъщност, прокуратурата поиска за тези обвиняеми задържане под стража, но наказателното отделение на Скопския градски съд все пак се определи за по-меката мярка. А, да не забравя, всеки от хората без право да напускат страната, в това число и Груевски, имат задължението веднъж седмично да се подписват в съда - знак, че са на територията на Македония и че не са се изплъзнали по някакъв начин през граничния контрол - я с български документ за самоличност, притежаването на който иначе старателно се прикрива, я с някакъв документ от друга съседна държава. А бе, когато дълги години си бил шеф на тайните служби, както Сашо Миялков, ако не си си осигурил пътища за измъкване при подобна ситуация, значи или си бил напомпан с излишно самочувствие, че си вечен, или си пълен будала.

Разбира се, обществените очаквания бяха съвсем други - Груевски, братовчед му и неговите министри и съветници да бъдат задържани от полицията, да ги качат в полицейските фургони под обективите на камерите и да ги подкарат към следствения затвор в квартала Шуту Оризари на Скопие. А за разлика от България, подобно задържане е най-малко в рамките на 30 дни, няма 24 часа, па 72 часа, какви са тези евро-либерални разбирания за правосъдие. Няма такова нещо - щом има обвинение, обвиняемите още преди съдът да се е произнесъл, трябва да започнат да търкат наровете в Шутка.

Такова е масовото разбиране на македонците, подкрепено и от някои примери във времето, когато Груевски беше премиер и правосъдието беше под неговия пълен контрол. Чакайте, ама нали до вчера всички обвиняваха съдиите в зависимост от политиците на власт, нали Зоран Заев дойде в името на това тази порочна практика да бъде променена и съдът да си се превърне в нормална независима институция, който премерва вината според характера и размера на доказано престъпление, а не по политически или други симпатии и антипатии.

Разбираемо е, че македонците жадуват за реванш, разбиран в неговия най-прост и банален битов смисъл - да се уволни този от работа, да му се отнемат привилегиите на онзи чиновник, влязъл в администрацията с партиен билет, и така нататък. Нещо като „стани да седна”, ако си го спомняте. Нали ви казвам - реванш в буквален и битов смисъл, който обаче трябва да започне от закопчаването на белезниците около китките на тези, които са били най-виновни за това, че са били 11 години на власт и са я консумирали тази власт както намерят за добре. А работата на правосъдието е да отгатва масовите желания на хората и независимо дали това отговаря на закона или не, да вкарва виновните в затвора.

Е, да, ама така не може. Защото не е трудно някой да се сети и публично да попита - а ние защо ручахме жабетата?

Нали протестирахме и настоявахме досегашната власт да си иде заради идеята на нейно място да седнат хора с демократично съзнание, за които законът е над всичко и които сигурно ще вкарат някои от досегашните първенци в затвора, но само ако съдът, оставен независим в своите преценки, реши това. Тия трибунали, съставени на улицата или площада, които искат да раздават правосъдие, са само един знак, че Македония може отново да се върне към „груевизма”, само че с друг цвят, в рамките на който само подозрението или съмнението за извършено престъпление е достатъчно да те хвърлят с белезници в полицейския фургон. Това ли беше искането за промяната, това ли беше смисълът на цялата борба, която повече от три години се водеше в институциите, по улиците и площадите?

Ако е така наистина - защо ручахме жабетата?