Скопие, земетресение, Ванга...

И мене ме е „друсало” в Скопие по време на работата ми там. Може би дори по-силно от сегашната серия трусове - кои по-силни, кои по-слаби. За чест на новините на БНТ тогава, при най-силното от тях, само минути след труса предавах на живо в ефир. Слава Богу, всичко мина и замина, но рефлексът към земните трусове в македонците и до днес си остават достатъчно силни.

И аз си имам спомен от 1963-а. Бях девети клас в петричката гимназия, след месец ставах десети. Най-малката сестра на майка ми - Евка, с нейния съпруг Георги, бяха тръгнали на сватбено пътешествие в Македония. Първо в Струмица при братовчедите, после към Скопие заедно с един от тях....За земетресението разбрахме рано сутринта на 26 юли от Радио Скопие. То първо млъкна, после започна да излъчва само сигнала си, докато бе обявено съобщението за труса.

Към пладне започнаха да съобщават за причинените разрушения - улица „Гоце Делчев” от номер 15 до номер 30-разрушение. Улица "Мирче Ацев" от номер еди кой си до номер еди кой си - разрушени. Ужасен списък, ужасна статистика, която се увеличаваше все повече и повече. Изведнъж някой от близките ни, който също слушал, изтръпнал. Мисля, че беше майка ми. Къщата, в която леля ми и съпругът й трябвало да нощуват в Скопие предишната вечер, също била разрушена да основи. Проверка на адреса - да, същият е, там живее една братовчедка, при която младоженците трябвало да отседнат. Чакаме повторното съобщение - няма грешка, това е къщата, разрушена е. Минават час, два, три, времето лети - едно и също.

Тогава баба ми Поликсена, родена в Струмица и дошла в Петрич с майка ми като бебе на ръце, каза: Отивам при Ванга. И двете са струмиджанки, мисля, че се знаеха добре. Тогава все още Ванга си живееше в къщата до пазара в Петрич, нямаше такава охрана, каквато после й поставиха от общината, нямаше и такива тълпи, каквито после обсаждаха дома й.

Отиде баба ми и след около час се върна. Изглеждаше успокоена, макар че по Радио Скопие онази ужасна статистика на разрушенията продължаваше със същата монотонност и тържественост. Е, що ти каза Ванга? Е, що- не бой се, Ценке, живи са и се разхождат из Скопие. Сега са на некакъв пазар, много хора има, плачат, търчат, керка ти е с рокля на китки, зет ти е с бела риза с къси ръкави, ето, гледам ги, с тех има някой Жив... Здрав... некой роднина има с тех. Айде, ходи си, пък да не забравиш да ми купиш едни пантофи...

Добре, ама тревогата продължи още поне три дни, когато наш съсед се върна от Струмица и специално дойде при майка ми да й каже, че видял Евка и Гошо в града, били се върнали от Скопие, всичко било наред, след два три дни се връщат, поръчали били той да се отбие и да успокои нашите.

След три дни леля ми и съпругът й се върнаха. Наистина трябвало да бъдат в Скопие на 25 юли вечерта и да нощуват на въпросния трагичен адрес. Но братовчедът Живко, който щеше да ги съпровожда, имал да приключва някакъв баланс в предприятието, в което работеше като счетоводител, та отложили пътуването с един ден. Тръгнали с най-ранния автобус от Струмица и когато влезли в града видели ужасната картина. Някъде на около 40 км от Скопие, край Велес /тогава Титов Велес/ усетили някакво силно бучене и автобусът се раздрусал. В Живко ни бил късметът, казваха и двамата, в него...И Живко, и семейството му си останаха най-близките ми чак до неговата кончина от всички братовчеди в Струмица.

Нашите им разказаха за тревогите, за това, че баба ми е ходила при Ванга и за всички събития след това. И понеже като местни хора, които много - много не вярваха на „гледачката” /нали никой не е пророк в собственото си село!/, ги попитахме - да сте били на някакъв пазар, а, да, бяхме, беше ужас, хората викаха, тичаха, някои още с бельото, с което са били вдигнати от сън... А как бяхте облечени - ами, как, аз бях с тази рокля на цветя, Гошо беше с бялата риза с късия ръкав...

Тогава бях на 16 години, сега съм на 69. И през всички тези години не съм давал да падне и сянка на съмнение за това, че моята съгражданка Ванга Гущерова „познава”. Още повече, че имаме и други случаи в семейството ни, при които тя ни е взимала акъла, както се казва.

Иначе днешният текст трябваше да бъде за земетресението в Скопие.