Стоте дни на Скопие

Сто дни е конституционният срок, в който трябва да стартира подготовката за изборния ден. 11 декември е последната дата в тази година, в която вотът може да бъде проведен. Последният ден на август, 31, сряда, бе крайният, най-крайният срок лидерите на четирите основни политически партии - две македонски и две на албанците, да се съберат и да кажат отиват ли на избори или не.

Е, събраха се, подписаха споразумение под зоркия поглед на американския посланик в Скопие Джес Бейли. Договорът е на английски език като ясно послание, че гарантът е онзи, който го поднесе на четирима водачи. И че мърдане няма - на 11 декември излизайте да гласувате. Ама че това ще е първият път, през който Македония прави избори през зимен месец, ама че декември по принцип е най-снежен и ветровит, че тогава май е най-студено от цялата зима /поне личният ми опит на място го показва/, това няма значение. След като сте я докарали до тук, обличайте се дебело и излизайте.

Сто дни е мандатът на служебното, наричано в Скопие, техническо правителство. Неговата задача е да организира и проведе честни, демократични, прозрачни парламентарни избори по европейски стандарти. Това е третият предизборен мандат на този кабинет, след като бе съставен през януари с оглед на изборния ден 24 май, после за 5 юни. Сега - сто дни до 11 декември.

Сто дни е мандатът на извънредното петчленно тяло за медиен мониторинг, което да следи как медиите отразяват предизборната кампания и дали спазват стандартите за това. Двама от членовете са предложени от управляващите, двама от опозицията и един, разбира се, за да се спази квотата за албанци в държавното управление - албанец от Гостивар. Един от членовете на това „тяло” – журналистът Цветин Чилиманов си позволи смелостта да го определи като паралелен държавен цензор, който да изземе функциите на легитимните други органи за медийна регулация, като Агенцията за аудио и видео услуги, както наричат македонския СЕМ, например. Така с цензора напред щяла да се гарантира независимостта на медиите до деня и по време на изборния ден.

Сто дни е мандатът и на новоизбрания главен редактор на информационните емисии на обществената Македонска телевизия / МТВ/ Санта Аргирова. Според договореностите от Пржино-2, тя е кандидатура на опозиционния Социалдемократически съюз. По първите думи на Санта, тя няма намерение, пък и време да променя екипа на новините в Македонска телевизия, но има амбицията за тези сто дни да наложи професионални критерии при отразяването на предизборната борба. Познавам Санта Аргирова отдавна още от времето, когато правеше първите си стъпки в телевизионната журналистика. Беше умно момиче, сега е зряла и сериозна жена. Вярвам в нейния професионализъм, но не вярвам в нейната политическа и партийна безпристрастност.

Четири години - от 2002 до 2006 година, когато социалдемократите бяха на власт, Санта беше шеф на кабинета на тогавашната външна министъра Илинка Митрева. Признавам, имам особено отношение към Митрева, най-малкото заради това, че за цели четири години не намери време нито веднъж, повтарям, нито веднъж, да дойде в България... След това Санта се въртя във външното министерство в Скопие и ето, че сега отново се връща към новинарството. Скопската клюка вече я издига и като генерален директор на МРТВ, ако социалдемократите спечелят изборите, разбира се...

Сто дни са време, в което – най-после, паралелната специална прокуратура, създадена според Пржино-1 за разчистване на нещата около подслушванията, да предяви обвинения към личности от високите върхове във властта. Някои от тях вече минаха през разговори при прокурорките, казват, по-скоро като свидетели. Но все още обвинения няма. А основната идея на тактиката на лидера на опозицията Зоран Заев да отлага изборния ден от 24 май на 5 юни, после, след лятото и сега - на 11 декември, бе поне едно от тези очаквани дела да бъде публично обявено. Пък ако то е срещу бившия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, още по-добре.