Страна, обличана в тайни

Вярно е, че на пръв поглед няма нищо особено. На площада бяха допуснати 3000 души с разиграни чрез СМС пропуски да гледат на живо излъчването на едно от най-популярните руски новогодишни телевизионни предавания. Московското кметство направи жест и с предимство раздаде пропуски на самотни майки и многодетни семейства. А и повечето от московчаните по традиция посрещат Нова година у дома си - най-обичания в Русия празник.

Но именно затова затварянето на площада е символично. От векове обременен със символите на властта, точно сега ограденият от мнозинството и отворен за избрани Червен площад напомни за увеличаващото се отчуждение и затваряне на управляващия елит от обществото, на Русия - от света.

Кремъл казва, че изолация няма. Събития от 2015 г. обаче потвърдиха обратна тенденция - в условия на икономическа криза, санкции и объркана международна обстановка страната тръгна по пътя на автархията – затваряне на икономиката в стремеж към самодостатъчност.

Какво се случва? По данни на Висшата школа по икономика броят на руските граждани, които живеят под жизнения минимум, за 2015 г. се е увеличил с 3 млн. души. Потреблението, доходите, БВП се свиват, средната класа също - с 6 млн. души към края на миналата година. Увеличават се бариерите. Икономиката работи в полу-затворен режим - в отговор на европейските санкции руският пазар беше блокиран за хранителни стоки от най-големия си търговски партньор - ЕС. От 1 януари 2016 г. бариерата беше спусната и за продуктите от Украйна. През есента на 2015 г. беше ограничен вносът на лекарства от чужбина, а в отговор на свалянето на руския изтребител от Турция, Русия се затвори за турските продукти и бизнес. Ограничения бяха въведени в дейността на туристическите компании и в пътуванията на руснаците в чужбина - до Турция и Египет.

Властта се облича в тайни. За 5 години засекретените пера в бюджета са се увеличили от 11 на 20 процента като всички те се отнасят до растящите разходи за отбраната и спецслужбите. Към 2016 г. МВФ очаква засекретените разходи в бюджета да стигнат една четвърт. След като още през 2012 г. в наказателния кодекс бяха разширени признаците за държавна измяна и шпионаж, през 2015 г. към държавна тайна бяха причислени и съответно засекретени данните за загинали и ранени военнослужещи при провеждане на спецоперации в мирно време. През 2015 г. започна подготовката на закон, който ще въведе разрешителен режим за предоставяне на информация на чуждестранни организации. През 2014 г. бяха засекретени данните за внос и износ на продукция с двойно предназначение. След ограниченията за дейността на финансирани от чужбина НПО и други обществени организации, през м.г. бяха разширени и ограниченията за дейността на медиите като, например, от 1 януари 2016 г. се намалява чуждестранната собственост в руски СМИ до 20 на сто. Въведени са и глоби за медиите, които не декларират чуждестранно финансиране. Един руски колега сравни журналистите със сапьори заради множеството условности какво е позволено от закона за публикуване и какво не. В същото време, ако четеш и гледаш държавни медии, оставаш с впечатлението, че Русия е обсадена от врагове - САЩ, НАТО, Украйна, Турция, "Ислямска държава", и затова живее в режим на отбрана.

Възможно е на една голяма част от руснаците това положение да им харесва. Някои казват, че парите не са толкова важни в сравнение с това да се покажеш по-силен. А и дори да не им харесва, може би не виждат друг вариант или го предпочитат като вариант пред несигурността. А ако няма реална икономическа сигурност, руснаците я получават чрез символите - на великата и непобедима руска държавност, на "Кримнаш", на силната държавническа фигура. Рейтингът на Владимир Путин държи рекорди от над 80 процента вече повече от година. Според социолозите фигурата на президента е приемана като символ на величие на Русия и на единството, а не като пряк носител на отговорност за развитието на страната.

Има обаче нещо неестествено в това затваряне, когато обществата по света стават все по-открити, когато конкуренцията, технологиите, пазарите продължават да се глобализират. Сякаш Кремъл наказва собствения си народ за своята неефективна политика, защото успехи в политиката се постигат, когато реформираш и създаваш с добавена стойност, а в дипломацията - когато правиш приятели, а не врагове.

Влиятелни руски либерални икономисти като Алексей Кудрин и Игор Юргенс отдавна предупреждават, че автархията не е вариант за Русия. Според някои икономически теории тя е подходяща за големи държави с голям вътрешен пазар. Но в сегашния глобален свят на тесни икономически връзки за Русия автархията изглежда трудно приложима. Страната е икономически несигурна и нереформирана, нуждае се от нови технологии.

Но в условията на криза може би така Кремъл вижда начин да запази статуквото, да регенерира легитимност. През 2014-2015 г. легитимност властта придобиваше не чрез решаване на вътрешните проблеми, а чрез капсулиране и външна политика. Въпросът е дали след анексията на Крим и намесата в Сирия през 2016 г. възможностите няма да се изчерпат и ако "да", какво да се очаква.

Ако бъде следвана досегашната логика на руската политика, не би трябвало да се изключва намеса или провокиране на нов военен конфликт за допълнителна мобилизация на населението и икономиката. Огнища на нестабилност около Русия има много - от Източна Украйна, до Приднестровието в Молдова, Южен Кавказ, Централна Азия. Докато няма силна опозиция и силна политическа алтернатива, вътре страната ще остава като цяло стабилна - стига да не бъде въведена пълна забрана за пътуванията в чужбина или строги валутни ограничения, например. Трябва обаче да сме реалисти. В условията на закритост на властта от обществото прогнозите са неблагодарна и несигурна работа.

Червеният площад беше отворен за общ достъп сутринта веднага след Новогодишната нощ. Отварянето на Русия ще бъде дълго, ще започне неясно кога и вероятно ще бъде следвано от противоречиви последствия.