Темата за липсата на кадри в земеделието беше обсъдена на форум в София

Земеделците виждат лъч надежда в общата селскостопанска политика на Европейския съюз, защото се надяват тя да доведе до уеднаквяване на субсидиите в отрасъла у нас с тези в Западна Европа и ще го направи по-привлекателен за младите.

Предложения, които да залегнат в Общата селскостопанска политика след 2020 г., са били изпратени и от наша страна до Европейската комисия, след като 32 български неправителствени организации са излезли с обща позиция и са я представили на земеделския министър Румен Порожанов и на министър-председателя Бойко Борисов.

Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България: Ние искаме запазване на начина на подкрепа на фермерите, запазването на плащането на хектар. Също така искаме да се премахне историческият подход. Искаме да има много ясни правила за контрол и те също да бъдат опростени, за да може и администрацията по-лесно да си свърши работата.

Владимир Уручев, евродепутат: Цели се да се въведе единен одит на земеделско стопанство, с което ще отпаднат масата, почти непрекъснати проверки, които ги имаше при земеделските производители.

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи поискаха освен да се създадат условия, които да привличат кадри, някои райони в страната ни да се ползват със специални привилегии.

Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи: Трябва да разграничим България от другите държави и да има допълнителни плащания за райони, които са обезлюдени, за райони, които са проблемни за страната.

На форума присъства и заместник-министърът на земеделието, храните и горите Виргиня Кръстева каза, че трябва да се работи върху това селските райони да станат привлекателни за младите хора.

Виргиня Кръстева, заместник-министър на земеделието, храните и горите: Това можем да постигнем чрез насърчаване на предприемачеството в селските райони и чрез изграждане на основните услуги, от които хората имат нужда - образование, здравеопазване, нормални условия за пътуване до работното място.

Организаторът на форума Пиер-Оливие Дреж обясни, че тази дискусия е изключително важна и нейната задача е да се намери балансирано решение на проблемите, които стоят пред земеделците. Посочи, че от съществено значение е намирането на баланс между икономическата ефективност, производството и същевременно трябва да се намали влиянието върху околната среда. Това обаче трябва да се случи едновременно във всички страни-членки на Европейския съюз.

Пиер-Оливие Дреж, президент на Европейската организация на собствениците на земя: Ние сме убедени, че българското правителство по време на председателството ще развие тази дискусия на европейско равнище, за да се намерят адекватни решения като на първо място това трябва да бъде адекватен бюджет за селското стопанство.

Очаква се Европейската комисията да представи предложенията, с които очертаните в съобщението цели ще бъдат законодателно скрепени, преди лятото на 2018 г.

И докато тази обща селскостопанска политика решава проблемите на големите земеделци, в Русе малките фермери обсъждаха как да се кооперират, за да развиват по-успешно бизнеса си. Земеделските производители се страхуват да се сдружават, а това им пречи да реализират по най-добрия начин продукцията си. Няма и последователна държавна политика, която да ги насърчава. Това беше коментирано днес на среща на русенските земеделски стопани. Затова те настояват час по-скоро да бъде приет Законът за браншовите организации, които да регламентира правила.

Повечето от земеделските сектори нямат единно национално представителство, което им пречи да се развиват. Например регистрираните пчеларски организации са 29 организации, обаче нито една от тях не е браншова, но всяка поставя своите изисквания, свързани по-скоро с региона, а не с общи критерии и интереси.

Иван Кънев, Федерация на българските пчелари – Русе: Нашият бизнес е такъв, че всеки може да стане пчелар. Това не е учредено абсолютно никъде, с никакво законодателство, няма никакви изисквани и всеки от улицата може да вземе два кошера и да каже: „Аз съм пчелар”.

А ако има ясни правила, смятат русенските земеделски стопани, и притесненията на хората да се сдружават, да правят общ бизнес, ще са по-малко.

Павел Спасов – Съюз на Дунавските овощари: Колкото повече хора са, толкова по-лесно ще могат да продават, да изградят обща база.

Преди година е направен опит за дебат за създаване на Закон за браншовите организации, но идеята е срещнала отпор.

Павел Спасов – Съюз на Дунавските овощари: Големите, представителните организации, които участват в тристранки в Министерски съвет, със синдикатите, те са няколко на брой големи, и тяхното лоби изпреварва потребностите на нашите, на нормалните организации, които са създадени от производители.

Иван Кънев, Федерация на българските пчелари – Русе: Нямаме лоби. А лоби има, където има пари…

Земеделските стопани продължават да чакат и отварянето на Мярка 9, която трябва да подкрепи сдружаването на производителите от селското производство и горския сектор, а срокът за нея изтича догодина.

В същото време парламентът прие промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Очаква се с тях да се намали бюрокрацията при кандидатстване за субсидии по Програмата за развитие на селските райони.