Тъжна македонска приказка

Ако искаха да се учат от собствените си грешки и ако изучаваха внимателно кратичката история на независима Република Македония, щяха да знаят, че каквото и да се случи, то винаги се обръща срещу своите инициатори и вдъхновители. Кой мислите предизвика кървавия цирк в залите на македонския парламент на 27 април вечерта, някой отвън, някое извънземно, дошло и отворило вратите на парламента за да нахлуе тълпата вътре? От македонската модерна „Вартоломеева нощ” в миналия четвъртък до днес бяха публикувани десетки и стотици фотографии и видео- клипове, заснети от различни хора и качени по многобройните сайтове, та да ги види целият свят, така, както целият свят се потресе от кървавите сцени по залите и коридорите на Събранието в Скопие. И от тези кадри, от многобройните разкази на очевидци става ясно, че вратите на парламента са отворени от депутати от досега управляващата в страната партия ВМРО-ДПМНЕ, че хората, нахлули вътре не са никакви случайни протестиращи от движението „За единна Македония”, а са си типове, които само едноличната корумпирана власт на премиера Никола Груевски и на неговите семейни и партийни съратници може да ангажира. Всички са разпознати, знаят се кои са, досиетата им са прегледани, криминалните прояви на някои от тях са класифицирани. И аз се вгледах внимателно в тези снимки и клипове, намерих сред тях „фаци”/лица/, които познавам от времето на работата ми като кореспондент на БНТ в Скопие. Ама ги познавам или от криминалните хроники на местните медии, или от разкази на приятели за скопското и македонско подземие, или от репортажите за съдебни процеси срещу насилници или биячи, които магистратите от уж независимата съдебна власт оправдават, най-вероятно под диктовката на политическите им патрони около Груевски.

Но ако мислите, че въпросните мутри от местен произход имат чувство за вина или съжаление, ще останете излъгани. Те са горди, че са направили каквото са направили, че това е израз на техния върховен патриотизъм в защита на Македония, един вид се чувстват герои. Но ако те са такива, каквито са защото дълги години са вършили мръсотии под закрилата на властта, едно име наистина ме изненада- мене, който винаги съм казвал, че приемам на сто процента рекламният девиз на монополната македонска бира „Скопско”- „Скопско, и се е можно!”. Скопско, и всичко е възможно! Името е Йохан Тарчуловски. Говори ли ви нещо? Не ? О, Боже, на мене ми говори много неща, толкова текстове съм писал за него, толкова кореспонденции съм му посветил. Йохан, някогашният шеф на охраната на покойния президент Борис Трайковски, Йохан, обвинен за организирането на убийството на цивилни албанци в село Люботен, недалеч от Скопие по време на конфликта през лятото на 2001 година, призован и изпратен от Трибунала в Хага за престъпленията против човечеството в бивша Югославия заедно със своя пряк началник, министъра на вътрешните работи Любе Божковски, после Любе го оправдаха и го върнаха в Скопие, но Йохан остана да излежава 12-годишната си присъда. Мисля, че изкара в затвора Севенинген край Хага осем години, върна се като герой, който трябваше да служи за патриотичен пример, върна се със сърце пълно с омраза към албанците, заради които прекара толкова време в затвора, и към своите бивши колеги от македонските тайни служби, към Любе Божковски, а май и към целия свят, за който мислеше, че му беше виновен. За изборите на 11 декември Йохан, чието име децата изписваха по стените в Скопие и из цяла Македония, бе включен в листите на ВМРО-ДПМНЕ и влезе в парламента. Та, той, легендата от 2001, единственият затворник в Хага от Македония, бил водел групата насилници в парламента в четвъртък, давал команди, посочвал жертвите на побоя, докато охраната на Събранието не реагирала, поздравявала го, нали е герой. Дами и господа, Йохан Тарчуловски, с удоволствие бих застанал с микрофон и камера срещу него да го поразпитам за това –онова. Какъв „В кадър” би станал...

А иначе, поне външно, нещата се успокояват. „Горският” от Вашингтон- помощникът на заместник- държавния секретар на САЩ Хойт Браян Ий отиде в Скопие, срещна се с когото трябва и им каза каквото трябва, президентът Георге Иванов първо се опъваше да се среща с Ий, но после склони, а след разговора- „Скопско и се е можно!”, изведнъж стана кооперативен и твърдата му позиция да не дава мандат на Зоран Заев изведнъж стана мека. Американците си имат правно основание да се държат с местните в Скопие като все едно страната е протекторат – нали са стратегически партньори, имат двустранен договор от май 2008, а според договора Щатите имат право да се намесват пряко, ако преценят, че териториалната цялост на държавата е заплашена. И се намесват, засега само вербално. Новоизбраният председател на парламента Талат Джафери влезе в кабинета си на втория етаж на Събранието, и още не влязъл, замина за Брюксел за да го потупат по рамото и да му пожелаят успешна работа. Докато беше в Брюксел, бяха разпространени снимки от бюрото му в кабинета, на което заедно с македонското знаменце има и албанско флагче - на червен фон черен двуглав орел. Разбира се, че го заядоха . Поне от три независими източника научих, че на заседание на централното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ лидерът й Никола Груевски препоръчал партията да започне да се готви да действа в опозиция. Значи, не е изключено в най-скоро време Иванов все пак да връчи мандат на лидера на новосформираното парламентарно мнозинство Зоран Заев. Самият Заев, започна да дава интервюта за български медии едно след друго, като в едно от тях каза, че македонците и българите са „ист нАрод”, което означава - един и същи народ. Така изречено това признание щеше да бъде прекрасно, ако Заев не беше казал веднага след това същото и за македонците и сърбите - и те били „ист нАрод”. Нещо започнах да се обърквам- хем така, хем онака, македонците хем са българи, хем са сърби.

Нали ви казвам „Скопско и всичко е възможно!”