Учените от БАН на пореден протест

Над 1000 учени от Българската академия на науките и Селскостопанската академия излязоха на протест с искане за по-висок бюджет за наука в България. Оказва се често пъти учените са изправени пред дилемата дали да погасят сметките си за ток или, например, да си позволят участие в научни форуми.

В бюджета за наука се предвижда догодина субсидията за БАН да бъде 78 млн. лева, с 5 млн. лв. повече спрямо 2016 г. Средствата ще бъдат насочени за заплати, но няма да останат за научни изследвания. В Института по метеорология и хидрология началната заплата на младия човек е между 400-500 лв. Това е и причината вече да има недостиг на кадри.

"До 5 години институтът ще има сериозни затруднения с личния състав", каза Георги Цеков - НИМХ към БАН.

Нещо повече. Оказва се тук синоптиците не могат да са сигурни в краткосрочните прогнози за валежи. Защото в някои области на страната все още не е изградена измервателна мрежа.

"Именно от тези метеорологични радари се получава най-подробна информация за структурата и състава на облаците и е особено важна при защитата от градушки", обясни Георги Цеков.

Отиваме при учените от института по астрономия. На тях често им се налага да спират работа, докато чакат ремонт на телескопите.

"Всеки нов докторант, който идва да работи в института, не разполага с нов компютър, с който да работи нормално", разясни ас. Григор Николов - Институт по астрономия към БАН.

"Това убива вдъхновението, това убива начина, по който ние мислим върху проблемите си като учени. Критическото мислене се убива, заради взора върху салама", коментира Димитър Атанасов - Институт за етнология и фолклористика към БАН.

На днешния протест Общото събрание на БАН взе решение да сезира европейския комисар по наука за системни нарушения на стратегията за развитие на науката. Също така учените ще потърсят и правна помощ, за да защитят в съда интересите на българската наука.