Училището в цифри и отвъд тях

В социалните мрежи дори се появиха анекдоти като този:

• -От колко започва родителската среща?
• -От 60 лв.

И в това нямаше да има нищо лошо, ако не беше общото усещане за нещо нередно при плащането на тези суми. То пък е следствие от най-малко два проблема – недостатъчни училищни бюджети и учители в невъзможност да разгърнат дейността си, отново поради липсата на пари.

За следващата година в бюджета са предвидени 330 млн. лв. за увеличение на заплатите на учителите и допълнително още 150-180 млн. за образование. Със сигурност това е добра новина и необходима подкрепа за българските учители.

Но дали само с увеличение на средствата за сектор „Образование“ ситуацията ще се подобри?

В някои случаи става дума за огромна пропаст между учители и училища, застинали някъде в миналото, и съвременните „дигитални“ деца. Двете страни сякаш са от различни светове и почти нямат допирни точки.

Един такъв пример е откриването на тази учебна година в столично училище. Пенсионираната, но върната на работа директорка честити „новата 1917/1918 г.“. Лапсусите могат да бъдат обяснени с умора, възбуда или разстройство на вниманието, казват психолозите. Психоанализата доказва, че лапсусите са следствие от противопоставянето на две различни намерения, едното от които несъзнавано. На всеки може да се случи, но някак е притеснително, когато несигурност демонстрира човекът, натоварен с огромната отговорност да управлява училище и да пази най-ценното на този свят – децата.

Допълнително нон-сенсът е налице от включването на отживелица от „соц-а“ – ритуал по посрещане на знамето с „Равнис! Мирно!“ в порутения и опасен двор, определен да бъде сцена на този така вълнуващ за децата ден. Първият учебен ден!

Как ли е било преди век наистина? Разбира се, по въпроса има много изписано мастило, но като съвременни хора, първо търсим информация в интернет. В специализиран блог има цяла разработка за българското образование в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Ето някои любопитни фрагменти от нея.

Освободената българска държава намерила сили, въпреки немалките финансови трудности, които й създавало по онова време наложеното от Великите сили задължение да изплаща получаваните от нея мита на Турската империя, да оказва всестранна подкрепа на средното и висшето образование.

Още в началото на XX в. висшето образование в България е започнало да догонва дори някои от напредналите европейски страни. Още по-изразителен е напредъкът в средното образование. Той личи от това, че докато в България в 1911 г. в гимназиите е имало 33 хил. ученици, в Швеция броят на учениците в гимназиите е възлизал на 9,8 хил. и е бил над 3 пъти по-малък, както в абсолютно, така и в относително изражение (на 10 хил. души население). Статистическите данни, събрани от шведския професор Ескил Екстедт показват, че едва в 1953 г. в Швеция броят на учениците в гимназиите и средните специални училища (наричани в Швеция професионални гимназии) е достигнал над 30 хил. души (31 520 души).

Количествените сравнения с останалите балкански държави също са в категорична полза за българското училище. За качеството на образованието свидетелства фактът, че сериозен брой българи по онова време завършват успешно някои от най-прочутите университети в Европа.

Днес Финландия, Швейцария, Холандия, Белгия са сред лидерите по отношение на средните образователни системи. Най-щастливи са холандските ученици, според изследване на УНИЦЕФ, а във Финандия имат най-малко домашни, но страната е лидер в рейтинга на образователните системи години наред.

Когато става дума за инвестиции в образованието от страна на семейството, Хонг Конг държи палмата на първенството с над 130 000 долара разходи за един ученик от началното училище до университета. Следват Обединените арабски емирства със 100 000 долара и Сингапур – 70 000 долара.

В класацията на Световния икономически форум от европейските държави на най-предна позиция е Великобритания с почти 25 000 долара, Франция е на 15-то място с 16 708 долара.

Френските родители са най-песимистични относно перспективите на своите наследници. 42% са убедени, че децата им ще имат бляскаво бъдеще, благодарение на образованието, но това е много под средното за света – 75%. Най-голям оптимизъм демонстрират в Азия, особено в Индия (87%) и Китай (84%)

Все пак образованието е приоритет за повечето родители по света. 87% плащат такси за обучение, книги, униформи, транспорт и настаняване, дори на цената на жертви като отказ от любимото хоби или други развлечения.

И още цифри.

Страните от Европейския съюз са изразходвали общо 716 млрд. евро за политики в областта на образованието през 2015 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Това е 4.9% от брутния вътрешен продукт на съюза, който за тази статистическа година е в размер на 12.6 трилиона евро.

Общо 18 от 28-те страни-членки дават повече от 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образование. Това е четвъртият по големина сектор по отношение на публичните разходи след социалната защита, включваща обезщетения, помощи, пенсии (19.2%), здравеопазването (7.2%) и обществените услуги (6.2 на сто) .

България е на една от последните позиции с 4% от БВП, изразходвани за образование. След нас са само Ирландия (3.7%) и Румъния (3.1%). На челна позиция е Дания със 7 на сто от БВП, следвана от Швеция (6.5%) и Белгия (6.4%).

Средният разход за образование на жител на ЕС е 1400 евро. Начело са Люксембург (4 685 евро), Дания (3 368 евро) и Швеция (2 977 евро). На дъното отново са Румъния с 248 евро и България с 250 евро.

Очевидно, че трябват още много инвестиции в българското образование. Недостатъчните училищни бюджети са причината да се търсят заобиколни начини за набиране на средства под формата на училищни настоятелства или други форми. България има традиции и успешно функциониращи настоятелства в миналото. Дори в учебниците пише:

Училищните настоятелства са първата обществена институция създадена от българите за организиране, ръководство и управление на новата българска просвета през епохата на Възраждането.

Само че днес училищно настоятелство е равнозначно на почти принудително членство в него на всички родители от дадено училище, което пък е равно на събиране на пари от тези членове. За злоупотреба с тези средства не може да се говори, макар често да липсват отчети, но в масовия случай дейността на настоятелствата е незадоволителна.

Разбира се, не всички училища могат да бъдат поставени под общ знаменател. Има отлични примери за добро управление и щастливи деца. Въпросът е как това да се случи навсякъде…