"Вкусният" аромат на мандата

Това кой ще седне във фотьойлите в министерствата става тема на семейни разговори, на дълги и напоителни кафански и ресторантски моабети, на делови или случайни срещи по кръстовищата в столицата Скопие, пък и в провинцията. А бе, навсякъде. Местният човек, независимо дали е македонец или албанец, турчин или влах, бошняк или ром, обича да се бърка в политиката, да назначава или сваля министри, да качва свои хора и да гони чуждите такива от топлите места по върховете на институциите. Пък и самата държава и обществото й са така устроени, че в тях всеки познава всекиго, всеки е бил с някого в детска градина, в училище или на студентска скамейка, или в армията, или пък просто са роднини и съседи. Затова и неформалните връзки винаги са били по-ефективни от формалните. Както и друг път съм казвал - не е държава, а махала.

Какво да ги правиш- такива са, въпрос на манталитет. Сякаш много бързо, само за часове забравиха титаничната битка за това лидерът на социалдемократите и на опозицията Зоран Заев да получи мандата за съставяне на правителство. Колко пъти президентът Георге Иванов поставяше нови и допълнителни условия за този акт. Колко пъти опозицията трябваше да проявява търпение и да прави компромиси все с идеята, че истинските политици могат и трябва да чакат да дойде точния момент за победата. Бъдещият премиер на Македония Зоран Заев, към когото има високи очаквания, но и който тепърва ще доказва, че умее да води държава, търпеливо изчака този момент да дойде. Президентът Георге Иванов му връчи мандата в рамките на една рутинна процедура, белязана от взаимна неприязън и очевидна хладина между двамата. И още отсега се питам как те ще работят заедно в бъдеще в оставащите още три години от мандата на Иванов, при толкова много натрупано лично и политическо недоверие, при толкова много наноси, за почистването от които ще са нужни търпение, такт и храброст.

Така. Един етап от кризата в Македония – институционалния, можем да приемем за приключен. Срокът за представяне на програмата и персоналния състав на кабинета в парламента за гласуване е 20 дни, но Заев обеща това да се случи много по-рано. Каквото и да си говорим, но от изборите на 11 декември до 17 май, когато опозиционният лидер получи мандата измина достатъчно дълго време, в което вече да са били начертани контурите на бъдещото управление на Македония. Какво има толкова да се чака- разпределяйте порциите и купонът да започва. Коалиционните партньори са ясни, вероятно са ясни и претенциите им към министерските постове и самите ресори, е, може тук-таме да има известно извиване на ръцете, щото ако в предишните години досегашният премиер Никола Груевски делеше властта със само една партия на албанците, сега в коалицията са цели три. Пък и никак не е задължително техните искания да са до такава степен хармонизирани, че да улеснят наместването на квадратчетата в кабинета. Такива публични сигнали вече има. Основното несъгласие от страна на новите партии в парламента Беса и Алианс за албанците е минимизирането на ролята на така наречената Тиранска платформа в правителствената програма. За да получи мандата, Заев трябваше да даде гаранции за териториалната цялост, за стабилността и европейско- атлантическото бъдеще на Македония по начин, който да не е свързан със заплахата от двуезичност, федерализация или кантонизация на държавата. А въпросните две партии на албанците си настояват на Платформата и на записаните в нея точки. Сръднята вероятно идва от това, че преди да изпрати на президента така наречените „гаранции”, Заев проведе консултации само с лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети, като с лидер на партия, която осем години беше във властта при Никола Груевски и като представител на политическа сила, която все пак има най-много депутати в парламента- десет. Това е така, но пък Беса и Алианс за албанците вече живеят със самочувствието, че ако Ахмети и неговият ДСИ са миналото и с известни условности, настоящето на албанския политически фактор в Македония, тъкмо тези новоизлюпени депутати от двете формации са неговото бъдеще. Така че за мандатоносителя все пак предстои сериозна политическа работа, бих казал, сериозна политическа битка. От нейния изход ще зависи дали в Македония ще има атмосфера за реформи, основана на стабилно подържано междуетническо равновесие, или властта просто ще бъде инструмент за лично облагодетелствуване на всички участници в нея в големи размери, както беше досега при режима на Груевски.

Това е задачата пред мандатоносителя. А за „обикновения” македонец остава удоволствието да вдиша от аромата на „вкусния” период на мандата. Кой ще бъде министър на външните работи- ами, кой ако не Никола Димитров, някогашният съветник на президента Борис Трайковски, заместник-министър, после посланик в САЩ и в Холандия, по едно време водеше и преговорите с Гърция за името, после в знак на протест напусна държавната работа и остана в чужбина, легитимира се като ръководител на опозиционната и настроена критично „Хагска тройка”, съставена от трима бивши заместник-министри при Груевски, останали извън властта по различни причини. Никола, майка Радка, татко Димитър, както обичат да дефинират семейните връзки в Скопие. Кой ще бъде новият министър на отбраната- разбира се, сегашната кметица на Тетово и бивша правозащитничка на албанската жена, после вицепремиер по евроинтеграция Теута Арифи, а може да е и ...