Войната на страха

Корените на думата тероризъм могат да бъдат проследим до годините на Френската революция, но в днешно време първата ни асоциация с нея е и едно от често използваните словосъчетания от американския президент Доналд Тръмп – радикален ислямски тероризъм.

9/11, атентатите в Мадрид през 2004 г. и Лондон през 2005 г., за които отговорност пое Ал Кайда, доведоха до засилени мерки за сигурност в Европа и САЩ. Самолетните полети не са същите, проверката на документи също. И никога няма да бъдат. Днес по улиците в големите европейски градове се срещат тежковъоръжени пазители на реда, а засилените мерки за сигурност станаха неизменна част от ежедневието на голяма част от държавите на Стария континент. Този път отговорникът е друг, или поне името му е различно.

С отцепването на иракската клетка на Ал Кайда, ръководена от Абу Бакр ал Багдади и сформирането на т.нар. Ислямска държава, тероризмът придоби нови размери. Докато Осама бин Ладен концентрираше атаките си в опит да дестабилизира Запада, Ислямска държава поведе своеобразен джихад срещу целия модерен свят. В Близкия изток основна, но не и единствена цел бяха шиитски групи.

По информация на Forbes за 2015 година например държавата с най-много жертви от терористични атаки е Ирак. Там ударите са били над 2000, а животът си са загубили близо 7 000 души. Следват Афганистан (над 5 000 убити), Нигерия (около 5 000, но основно покрай дейността на радикалната секта Боко Харам), Пакистан и Сирия.

Къде е Европа?

Документирани прояви на тероризъм в Европа можем да проследим през целия XX век. България също е оставила своя отпечатък в тази черна статистика с атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 година, организиран от Българската комунистическа партия, отнел живота на над 150 и ранил близо 500 души. Особено активни са Ирландската републиканска армия, борещи се за отделянето на Северна Ирландия от Великобритания и обединението ѝ с другата част от острова, и ЕТА, Баска организация в Испания, целяща независимост на региона. На дейността на двете радикални фракции е преписвана смъртта на стотици, а последните убийства, извършени от техни членове са през недалечната 2009 година. В началото на 70-те Европа става жертва и на тежки кръвопролития, организирани от палестинската паравоенна организация “Черен септември”.

Сериозно е положението и в Русия. От разпадането на СССР досега страната е мишена на десетки (понякога и стотици) терористични атаки ежегодно. За сериозна част от тях обвинени биват чеченски организации, а за много от инцидентите подробна информация липсва.

2017

Най-кървавите атаки през 2017 отново са в Близкия изток. Инциденти в Сирия, Либия и Афганистан са отнели живота на над 100 души. Важно е да се отбележи, че последният инцидент в Кабул на 31 май се случва по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Също така и атаката в Лондон на 4 юни, когато превозно средство се вряза в пешеходци на моста Лондон Бридж. По време на този месец според догмите на мюсюлманската религията трябва да се избягват конфликти (вербални или физически) и да се помага на хората в нужда. Действията на атентаторите строго нарушават това.

Малко преди този случай, радикализирано 22-годишно момче от либийски произход, свързвано с Ислямска държава, уби 23-ма души, голяма част от тях деца и негови връстници, след концерт на американската поп певица Ариана Гранде в Манчестър. Полицията беше обвинена, че не е действала своевременно, въпреки сигналите на местната мюсюлманска общност.

Бързо и адекватно реагираха обаче униформените в Брюксел вчера. В интерес на истината, полицията и тайните служби предотвратяват множество атентатите всяка година.

Но през 2016 и 2017 г. Европа стана жертва на терор. Този терор резонира в общество, породи страх и разделение. Атаката пред джамия в Лондон тази седмица доказа, че губещата позиции Ислямска държава, която скоро се очаква бъде окончателно победена и териториите ѝ в Сирия и Ирак да бъдат отвоювани, е постигнала целта си.

Радикализиране на податливите и превръщане на лабилните в последователи, както и насаждането на омраза, разделение и противопоставяне в обществото. Сякаш войната с тероризма не се води на бойното поле, а се води във всеки един от нас, в емоциите и чувствата ни.