Все по-трудно съхраняват генофонда на земеделските култури в "Образцов чифлик”

Поддържаният растителен генофонд от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” край Русе наброява близо 12 хиляди и 900 сорта. Сред запазените от външни влияния култури са различни видове пшеница, овес, царевица, фасул, люцерна и лоза. Съхраняването на отбраните екземпляри обаче става все по-трудно през годините, защото засаждането се прави ежегодно, а пари за тази дейност не са отпускани. Как оцелява земеделският институт, вижте в репортажа.

660 вида пшеница пази в генофонда си от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” край Русе

660 ценни вида пшеница пази в генофонда си от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” край Русе. Това са видове, доказали през години своите качества. Устойчиви са на лоши атмосферни условия, адаптивни са на ниски температури, дават високи добиви на декар и не на последно място, произвежданото от тях брашно е с добри показатели. Над пет хиляди са сортовете царевица, които съхранява на полетата си институтът. Освен че е разнообразен, генофондът в Русе е и много ценен - казват научните работници.

Доц. д-р Галина Дякова - директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”: „Генофондът гарантира генетичното разнообразие, което трябва да се съхрани, тъй като всяко създаване на нов сорт, успехът му е свързан с разнообразният генетичен материал, който се използва. А в генофонда, който ние съхраняваме, са включени не само сортове, създадени в България."

През годините научните работници са искали да се отпуснат пари и за допълване на фонда, но това не се е случило.

Доц. д-р Галина Дякова - директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”: "Беше сформирана работна група, която излезе със становище да се отпускат и средства за експедиции за набиране на разнообразен генетичен материал, за закупуването на специализирани камери за тяхното съхраняване, но в крайна сметка след това имаше едно затишие от 8-9 години без всякакви средства да бъдат отпускани и ние го поддържахме този растителен генетичен фонд на ръба на оцеляването, но все пак успяхме да го запазим."

В Института са получили средства за поддържане на растителните генетични ресурси преди 8 години и те са били използвани за възпроизводство.

Доц. д-р Галина Дякова - директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”: "През годините сме постигнали успех при селекцията на пшеницата. Имаме два сорта, създадени в Института „Венка 1” и „Дунавия”, които въпреки че в България не срещат търсене и популярност, вече са доста известни в Република Турция. Сорт „Венка” вече е регистриран в сортовата листа на Турция и предстои неговото семепроизводство и внедряване там, където той е по-добре приет, поради високите си хлебопекарни качества."

За родните земеделски производители селектираните сортове не са толкова интересни.

Веселин Дочев - селекционер: „По-голям интерес представляват чуждите сортове, нашите български сортове от година насам останаха на втори план.”

Според научните работници, в България все повече се залага на високите добиви на пшеница от декар, а не толкова на качествата на отделния сорт. Въпреки липсата на интерес от земеделските производители у нас обаче и тази година на полето на Института са засадени най-ценните сортове от тази житна култура.

Все пак в Института в Образцов чифлик имат надежда, че пари за съхраняването на генофонда ще бъдат осигурени. Преди дни от земеделското министерство са поискали справка за сортовете, които поддържат и сумата, която е необходима за опазването им.

А сега към Института по растителни и генетични ресурси в Садово, който ще отбележи 135 години от създаването на земеделската наука в България. Събитието ще събере специалисти от цялата страна на международна научна конференция. Наш екип посети музея към института, за да разбере кои са най-новите сортове, които се създават в помощ на земеделската наука.

ЦЕННИ ЕКСПОНАТИ В МУЗЕЯ В САДОВО

Засега посетителите на музея са предимно студенти и преподаватели, които учат в аграрни направления. Сбирката обаче е любопитна и за хора, които не са специалисти в областта.

Гл. ас. д-р Николая Велчева – Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“: "Тук се съхраняват 28 ценни експоната с уникална научна и историческа стойност."

Един от най-интересните експонати е този макет на семечистачна машина, който виждаме, че е от 1949 година.

Повечето от тези машини днес са заменени от съвременна техника и няма как да се видят на полето. Някои от сортовете обаче и до днес са синоним на качество, като фъстъците "Калина". Други са съвсем нови, но вече предпочитани от стопаните, като най-новия сорт пшеница „Гинра“, устойчив на болести. Голямо постижение е и сусамът Невена, подходящ за механизирано отглеждане.

Гл. ас. д-р Николая Велчева – Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“: "Тук, в Садово, единствено в България се води селекция при ориз, фъстъци и сусам. За 135 години тук са създадени 15 сорта сусам, 12 сорта фъстъци, 11 сорта ориз."

Най-старите експонати в музейната сбирка са от 1902 година. Награди и отличия има запазени от всички големи международни форуми до днес.

Неслучайно производители и учени от Института в Садово са се обединили в сдружение, чиято цел е да запази традиционното производство на българските сортове фъстъци и да ги защити като марка.