За къде без "международния фактор"

Джинджич се опитваше да се съобразява с „времето навън”, но го убиха своите - на излизане от сградата на правителството в Белград преди 14 години той бе демонстративно и нагло прострелян от снайперисти от специалните полицейски части, известни като „Червените барети”. Преторианска гвардия на Слободан Милошевич, баретите не можеха да приемат, че Сърбия се опитва да започне дълбоки демократични промени и да загърби националистическото си минало. Зоран Джинджич, лидер на Демократичната партия на Сърбия, бе най-свидната жертва на тази вътрешна съпротива.

Но сега думата ни е за друго. Ресорният еврокомисар по разширяването, австриецът Йоханес Хан е отново в Скопие. Той намери формален повод да отиде край Вардар - срещата на министрите на външните работи и на енергетиката от страните от Западните Балкани, която се проведе в македонската столица, но основното му занимание бе да се срещне и разговаря с лидерите на всички политически партии, които на изборите на 11 декември се пребориха да влязат в парламента. Плюс среща и разговор с единствената легитимна политическа фигура в момента в страната - президента Георге Иванов.

Ако не беше този формален повод, сигурно щеше да бъде измислен друг, макар че и без това е повече от ясно - Хан отиде в Скопие, за да даде нов дъх и скорост на процеса за съставяне на правителство на Македония. И да каже на всички свои партньори - македонци или албанци, без значение, че в момента е много важно бързо да бъде съставен кабинет, при това на стабилна и широка основа. Така искат в Брюксел, това очакват от местните политици, така налага и обстановката в региона, а извън него. Австриецът не за първи път е в Скопие, когато там има критична ситуация, мисля, че вече добре познава местните политически, а и персонални нрави / като навика на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски да закъснява за срещите си, независимо къде и с кого са, просто това е „емблемата” на недостатъчното възпитание на доскорошния премиер на Македония, ето, и сега Хан го е чакал в парламента цели 40 минути!/, така че, надявам се, еврокомисарят да се е ориентирал и този път добре в обстановката.

А тя, обстановката е гранична - след като президентът Георге Иванов направи свое тълкуване на конституционната процедура за връчване на мандат за правителство, заявявайки, че ще връчи въпросния мандат на онзи лидер на парламентарна партия, който му даде писмени гаранции за подкрепа от най-малко 61 от всичко 120 депутати, борбата за всеки депутатски глас е жестока. Засега, поне ако се вярва на вербалните изявления, лидерът на опозицията Зоран Заев води с едни гърди пред Никола Груевски, защото има обещанието на новите две партии на албанците Беса и Алианс за албанците с техните общо 8 пратеника, и надеждата, че в преговорите с Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети –все пак!, ще се постигне съгласие за подкрепа.

Може би, виждайки подобен изход на парламентарната ситуация, Груевски продължава да настоява, че най-добрият изход от батака са нови парламентарни избори. Изход, който Йоханес Хан очевидно не споделя и затова трябваше да отиде лично в Скопие и да го каже на всички лидери на парламентарни партии, разбира се, с позитивна препоръка за бързо, стабилно и широко подкрепено правителство. Разбира се, всичко това подкрепено с познатите до болка заклинания, че Македония трябва да остане да крачи по пътя на европейската интеграция, да изпълнява препоръките от докладите за напредъка, които два пъти годишно Европейската комисия изпраща, а бе, и на всички договорености, свързани с необходимостта от коренни реформи в страната.

В целия този лов на парламентарни гласове някак си настрана остана онова прословуто изявления на американския конгресмен Дейна Рорабайкър, който заяви в Тирана, че Македония не става като държава и че тя трябва да се подели между съседите, в това число и между Косово и България. Леле, каква възбуда предизвика това в района, та и в България, леле, колко шарани се хванаха на въдицата, та дори започнаха да редят какво ще вземе Косово и какво ще получи България, щом Македония ще бъде поделяна.

Хванах се за главата какъв е основният аргумент за това очакване у някои хора у нас - първо, щом идва от страна на американец, и то с политическа биография като въпросният конгресмен, значи работата е скроена и опечена, нали там, в Щатите се решават подобни въпроси, второ, откога казваме, че си искаме Македония, дайте ни я, наша си е, ура! Че в Скопие чакаха сигнал от Вашингтон, чакаха, но съвсем друг, не този и не от конгресмена Дейна. В Скопие чакаха сигнал от новата администрация на Доналд Тръмп дали тя ще потвърди действието на Договора за стратегическо партньорство между Македония и САЩ, подписан през май 2008 г. Според този договор Съединените щати гарантират териториалната цялост и суверенитета на Македония в сегашните й граници и формат на мултинационална, мултикултурна и мултиконфесионална държава. Договорът бе вдъхновен от тогавашния републикански президент Джордж Буш като компенсация за Македония, че на срещата на върха на НАТО в Букурещ месец по-рано той не успя да убеди гърците да не налагат вето върху приема на малката бивша юго- република в алианса.

Буш потупа Груевски по рамото, обеща му стратегическо партньорство, което щяло да даде възможност Скопие да се чувства като член на НАТО, без да има формален прием, и след месец документът бе подписан. А когато Държавният департамент онзи ден, по повод „делбите” на Рорабейкър, в лаконично съобщение заяви, че Вашингтон няма промяна в своята позиция на стратегически партньор на Македония и че подкрепя териториалната й цялост, ченетата на доста хора увиснаха.

И досега си висят.