Забавеното излъчване на кандидати за президент отваря поле за популистки тези

Кампанията за президентските избори започна дълго преди да бъде обявена датата за провеждането им, а специфичното е, че съперничество към момента се води не толкова между основните опоненти, колкото между потенциалните партньори, заявяващи намерение да излъчат общи кандидати.

Забавеното номиниране на основните претенденти в дясно и в ляво има две важни последици: първо, ограничава възможността кандидатите да убедят хората защо са подходящи да заемат поста на държавен глава и второ, оставя празно поле за самостоятелно развитие на всевъзможни популистки тези.

Дясната част от спектъра продължава да се ползва с най-висока обществена подкрепа и затова предизвикателството пред тях е да предложат кандидатура, която ще запази доминиращите им електорални позиции, проевропейската ориентация на страната и вътрешно-политическата сигурност.

При толкова висок залог и за ГЕРБ, и за Реформаторския блок изборът е труден и вероятно ще продължи по-дълго. Възможността да се стигне до общ десен кандидат на практика изглежда отпаднала и очакванията са двете водещи формации в дясно – ГЕРБ и РБ – да се явят със свои кандидатури.

В ляво, сме свидетели на желание за консолидация, без каквато и БСП, и АБВ, и Движение 21 знаят, че не биха могли да наклонят везните на политическото влияние в своя полза. Опитът за обединение обаче се сблъсква със също толкова силната амбиция за налагане на доминиращ играч в ляво – както пред левите избиратели, така и пред ключовия за тях външно-политически партньор Русия.

Шансът за излъчване на общ ляв кандидат за президент е сравнително реалистичен – все пак между БСП и АБВ няма съществени ценностни различия, а личностните съперничества могат да намерят решение. Това обаче едва ли ще се случи преди една от партиите да отбележи точка срещу другата.

Най-ясна към момента изглежда ситуацията в нишата на националистите. Изненадващо за мнозина ВМРО, НФСБ и Атака успяха да преодолеят острите си доскоро противоречия и да предложат общ кандидат. Националистическата консолидация получава заряд от проблемите на сигурността, с които се сблъсква цяла Европа и засилването на национал-популистките движения. Подобна тенденция проличава и в българското общество, но за момента националистическите формации не консолидират напълно тези нагласи.

Дали новата формула ще успее да направи това зависи от степента, в която трите партии намерят начин да останат заедно. За разлика от десния и левия спектър, националистите имат прекалено силни различия по въпроси и от вътрешен, и от външно-политически характер.

Независимо от причините, забавеното излъчване на кандидатите за президент оставят свободно поле за изява на различни популистки тези и фигури. Подобна стратегия може да помогне за постигане на краткосрочната цел – спечелване на вота, но рискува да задълбочи кризата в и без това крехкото доверие в институциите и да изправи както по-рано избраното представителство, така и новоизбрания президент пред далеч по-сериозни проблеми.