Забравеният Рамуш

По-късно, когато подобно на другите бунтовници Рамуш излезе от гората и смени маскировъчната униформа с копринения костюм, започна неговата амбициозна, но противоречива политическа кариера. Като бивш командир на силите на АОК, Харадинай смяташе, че по право му се полага да е на върха на политиката в Прищина и в бъдещото независимо Косово. Впрочем, така и смятаха всички бойци на АОК - че властта им се полага по правото на победителите. Друг е въпросът, че победата дойде окончателно след намесата на НАТО и преди всичко на САЩ по времето на президента Бил Клинтън, разпоредили бомбардировките над Сърбия на Слободан Милошевич.

Амбицията на Рамуш Харадинай да „води” Косово си имаше и друго основание - покойният помощник държавен секретар на САЩ Ричард Холбрук, който водеше балканските работи на Държавния департамент /негово дело е и Дейтонския мирен договор за Босна и Херцеговина/, вече бе избрал бъдещия лидер на бъдещата най-нова независима държава в района - Хашим Тачи. И той, Тачи, известен с прякора си Змията, беше един от най-популярните командири в АОК, та Холбрук беше видял в него косовара с бъдеща устойчива политическа кариера. Не знам дали си спомняте първата снимка, на която Тачи в бойната си униформа и Холбурк, наричан още Булдозера, в костюм, да седят някъде в Косово на килима по чорапи и без обувки и да си приказват. Аха, ето го изборът на американците...

И ето го, 18 години след изтеглянето на сръбските полицейски и военни части от Косово, 9 години след обявяването на независимостта на бившата сръбска провинция, Тачи е президент на държавата, след като бе премиер, вицепремиер и външен министър, сега е държавен глава. А нашият герой Рамуш винаги се е оглеждал в „огледалото” на Тачи, едно негласно съревнование, започнало някъде в горите и в редиците на АОК, та до ден днешен. И в което Харадинай не е печелившият.

Но за разлика от Хашим, Рамуш премина през стъргалото, през което минаха доста бойци от АОК, решили да се посветят на политиката и да водят държавата. Никога не е криел амбициите си, дори на два пъти за кратко бе премиер на Косово. После го последва съдбата на мнозина бойци от АОК, към които интерес прояви Международният трибунал в Хага. Рамуш стана затворник и следствен там за извършени престъпления по време на войната срещу сръбските власти. Лежеше в килия близо до тези на разследваните за подобни престъпления сръбски лидери и генерали, против които се бореше. Те получиха своите присъди, докато изненадващо Рамуш бе оправдан - нямало достатъчно доказателства. Върна се в Прищина и създаде партията Алианс за бъдещето на Косово, влезе в парламента, получи имунитет, но съмнението около оправдаването му никога не отпадна. Но винаги е заявявал, че ако от Трибунала го призоват отново, той с готовност би се отзовал, просто защото се смята невинен. Трибуналът го оправда, но сръбските власти още през 2006-а година издадоха чрез Интерпол заповед за неговото издирване и ареста му. Преди две години бе задържан на летището в Любляна, полежа малко в ареста там и след намесата на Вашингтон и Брюксел бе освободен. Върна се в Прищина за да се бори с всички сили срещу Хашим Тачи, радикализирайки политическа сцена в страната.

Сега Рамуш отново бе арестуван, този път във Франция, въпреки дипломатическия си паспорт. Френските власти обявиха, че задържат Харадинай като отговор на вече споменатата международна заповед за издирване от Сърбия чрез Интерпол. Първата реакция на адвокатите на Рамуш бе да попитат как така тази заповед е още ефективна по отношение на човек, който вече е оправдан от Трибунала в Хага. Сръбският премиер Александър Вучич не скри задоволството си от задържането на Харадинай като проява на победа на правото над политиката. Вучич изрази и надежда, че Харадинай ще бъде предаден на сръбските власти и ще бъде съден, тъй като вече били налице допълнителни доказателства за престъпленията му, извършени в периода 1988-89 година. Политическият му съперник, президентът Хашим Тачи вече реагира и публично настоя Харадинай да бъде освободен, вероятно както би направил за всеки гражданин на Косово. Премиерът на Албания Еди Рама във Фейсбук определи задържането на косовския политик като „абсурд” и като „скандал”, докато външният министър Бушати не скри разочарованието си от тази „провокация”, организира от Белград. И изобщо, и в Тирана, и в Прищина не крият притеснението си, че инцидента с Рамуш Харадинай, както и да завърши той, ще повлияе неприятно на отношенията между Сърбия и Албания, да не говорим между Прищина и Белград, които и без това не са в добро здраве.

Виждал съм Харадинай няколко пъти, писал съм за него, говорил съм с косовари и не съм напълно убеден, че по ръцете му няма кръв. Но това, както и всички други престъпления, ако е имало такива, трябва да бъдат доказани. Това може да бъде дело на Специализирания съд, който трябва да разгледа всички случаи от периода 98-99- година, който съд след дълги дебати най-после бе гласуван от парламента в Прищина.

Иначе при всеки полет извън Косово Рамуш ще трепери да не би някъде и някога отново да му сложат белезниците.