На гребена на вълната да се похарчат едни големи пари

Министерството на земеделието и храните се ентусиазира да похарчи 700 хил. лева без ДДС за рекламни материали, за да популяризира "Програмата за развитие на селските райони". Поръчката на Министерството на икономиката - за подмяна на настилка - предвиди за около 1000 кв. метра да бъдат платени 100 000 лева. Заради съмнителна обществена поръчка в първите дни на изминалата седмица оставки подадоха и от ръководството на Гранична полиция. Там пък бяха сключили договор за превоз на бежанци с фирмата на баща на арестуван за нелегален превоз на мигранти.

Пак тези дни образователното министерство отмени намерението си да рекламира българското образование с брандирани тениски, моливчета, запалки и ключодържатели. Тази поръчка предвиждаше да бъдат похарчени 2 милиона лева за странен ПР.

Акцията на МОН дойде на фона на отчайващата мизерия в училищата, на фона на безогледно ниското ниво и слабите знания на учениците, на фона на въпросите за смисъла, в които са потънали учителите, на фона на закъсалите за пари и студенти наши университети, на фона на безпътицата при преглъщащите всяка екзотична реформа родители.

Въпреки че министър Кунева спря скандалната обществена поръчка - въпросът е принципен. Защото образование се рекламира адекватно преди всичко с грамотни деца, с непрекъснато инвестиращи в квалификацията си преподаватели, с модерни като обучение и база учебни средища, с доволни от резултатите на потомците си майки и бащи и най-вече: с реализирали се успешно след завършването си уверени млади хора. Това за жалост у нас е истинска рядкост.

Една шапка с козирка и светеща в тъмното щампа със сайта на МОН прави ли Иванчо по-заинтригуван от физиката? Или флашка с фамозния надпис: "Споделяме знанието" - прави ли г-жа Асенова по информационни технологии владееща ги така добре, както Саш от 5 клас? Интересът на Иванчо с шапката към физиката можем най-общо да сведем до "физика на тъгата" (но не по Георги Господинов), а познанията на Асенова по компютърните науки са по-скоро в тесните рамки на архаичния предмет "бит и техника".

Животът се променя, променят се и нагласите ни, целите, интересите. От МОН би трябвало да са се научили да отчитат този факт. Учениците в някои направления задминават учителите, а в други е нужно много изкуство, за да ги накараш да си прочетат урока.

Безпомощността на министерството ли всъщност щеше да се рекламира? То пред кого да се показва? Какви бяха очакванията им? Защо го правят, може би да се усвоят едни пари? Няма ли по-належащи реформи за финансиране? С какви рекламни методи и средства щяха да осъществят идеята си и интернетът не им ли върши работа, че плюшеното мече с брандирано шалче е по-подходяща маркетингова стратегия за образователния чиновник? Това щеше ли да повиши наистина имиджa на министерството (пък и който и да е директор на дирекция в него в състояние ли е да даде няколко синонима на любимата си чуждица, може и с други чуждици, примерно: реноме, репутация, или по-простичкото - авторитет?).

Докато недомислиците на министерско равнище продължават, нашите деца също продължават - да се раждат, да растат и решително да избират за себе си чужбина. А учителите? Учителите постепенно губят желание да се развиват. Достатъчни за тях стават посещенията на няколко гръмки учителски събора. Там могат да послушат хвалебствени министерски, но практически безплодни слова, пък и да бъдат възнаградени с по една брандирана химикалка. Може и с надпис: "Училище любимо, ти си несравнимо!"