Защо 2017-а ще бъде важна и значима

2016-та бе набедена за прокълната и лоша година, която убива хора и предизвиква трагедии. И макар да е много простичко и лесно да се осланяме на нумерологията, и тя не е наша страна, защото в никой “експертен” сайт по тази тематика не намерих нещо апокалиптично като тълкувание на това число. Напротив даже, въпреки че на повечето места описват 2016 като “кармично число” (каквото и да значи това), то би трябвало да носи завършване и опрощение, две характеристика отговарящи на сбора на цифрите му, 9.

Да, да, объркващо е, но с две думи: Ако досега сте си обяснявали всичко, което се случи през изминалата година с цифрите и заветите и проклятията, които те носят, ще трябва да ви разочаровам. Така че нека се обърнем към реалността…

От социален, обществен и политически аспект 2016-та беше това, което бяха 2007-ма и 2008-ма за икономиката. Балоните се разпукаха, темите табу, премълчавани умишлено с цел спокойствие и стабилност, намериха своето място в центъра на общественото внимание и поставиха под съмнение цялата концепция на света и реда, който сме градили с години.

През последното десетилетие станахме свидетели на финансова криза, последвана от нарастване на популизма и крайното дясно. Макар да се опитвам да я избегна, аналогията с 30-те години на миналия век е неизбежна. Разбира се, и слава Богу, има и осезаеми разлики… но по-ведро, да видим какво ни очаква през новата 2017-та:

Моят нумерологичен прочит е, че 7 е хубаво число, защото най-добрият агент в света отговаря на този номер, 7 са дните от седмицата, което ми звучи някак завършено, 7 са Рилските езера, а те са красиви и има един страхотен филм на Дейвид Финчър, който се казва така... е, в него става въпрос за сериен убиец и за 7-те смъртни гряха, но това са подробности. По-важно е, че сборът на цифрите е 10, което е хубаво, защото 10 са героите в един роман на Агата Кристи. Тази шега е почти толкова безсмислена, колкото обясняването на събития в глобален, регионален и дори личен план с числото на календара.

В интерес на истината, 2017-та ще бъде важна, значима и решителна.

Европа е поставена пред избор между популизма, традиционните политически играчи и новите течения, представлявани както от 38-годишния кандидат за президент на Франция, Еманюел Макрон, така и от вече избрания нов президент на Австрия, значително по-възрастния Александър ван Дер Белен, който бе и първата категорична победа на зелените движения на Стария континент. Избори ще има в Нидерландия, Франция и Германия. Ако партията на Геерт Валдерс надделее в Холандия и Марин льо Пен спечели във Франция, то тези избори могат окончателно да погребат Европейския съюз.

Все пак глобалното затопляне е процесът, която може да превърне подобни противопоставяния в дребнотемие, особено предвид заканата на новия президент на САЩ да се оттегли от Парижкото споразумение и отказа му да подкрепя мерки за борбата с изменението на климата.

Нерешима изглежда и ситуацията в Сирия, след като тази седмица опозиционните на президента Башар Асад сили обявиха, че няма да продължават преговорите с управляващите, защото те са нарушили споразумението помежду им.

Ислямска държава продължава да е фактор в региона, а новогодишните празненства в Турция бяха помрачени от нов кървав атентат.

С две думи, ако някой си е мислил, че проблемите на миналата година ще си отидат заедно с нея, жестоко се лъже. Но новата година ни дава повод да помислим, да не бягаме от реалността, а напротив – да погледнем проблемите право в очите, да се сблъскаме с трудностите и да преборим с тях, защото те няма да си отидат сами дори и да се откажем от Григорианския календар.