НОВИНИ

Зелена светлина: Бюрокрацията смазва малките фотоволтаични централи

Може би помните малката фотоволтаична централа, кацнала на покрива на Блок 63 в софийския квартал "Гео Милев". Какво се е променило към днешна дата? Промените за жалост са такива, че обясняват защо европейският модел за стимулиране на малките производители на енергия от слънцето е все по-малко предпочитан у нас. Всичките документи и такси не просто спират бъдещите инвестиции в децентрализирани зелени производства, но принуждават вече съществуващи обекти да бъдат откачени от мрежата, демонтирани, продадени и предадени за рециклиране.

Милен Атанасов
от Милен Атанасов
14:23, 02.03.2016
Чете се за: 02:08 мин.
У нас

Мнозина ги помнят. Блок 63 в софийския квартал "Гео Милев". 14 етажа, два входа, добре поддържан паркинг с бариера и дистанционно управление. И най-вече - малка фотоволтаична централа, кацнала на покрива.

Камерата на "Зелена светлина" ги откри преди малко повече от две години. Бяха първите в София малки производители на енергия от слънцето. С постъпленията от подадения ток в мрежата поддържаха образцово общите пространства на имота си. Разказаха ни за своите очаквания, за трудния път на узаконяването и предимствата на системата

Ето какво сподели председателят на етажната собственост Антон Желев тогава:

"Идеята ни започна през 2010 г, когато се промени Закона за възобновяемите енергийни източници, като си мислихме, че нещата тръгват много лесно, особено за малките. Оказа се, че не е толкова лесно. Трябваха ни близо 18 месеца от идеята до включването към мрежата. От името на домоуправителя пуснахме такова искане за проучване като физическо лице. Започна проектирането. Възложихме го на проектант, ел. честта - на електроинженер и след като взехме становищата, ги вкарахме в общината. След няколко месеца чакане получихме разрешение за строеж. С разрешението се върнахме в ЧЕЗ-София, за да може да ни дадат окончателен договор. За него чакахме 3-4 месеца, след това чакахме толкова за едно табло да ни сложат. След като ходихме при тях на няколко пъти, се оказа, че трябва да сключим с тях 5 договора. Като се започне - окончателен договор, договор като потребител, договор като производител, договор за абонатен номер. Всяка една стъпка е в различен отдел и във всеки един отдел трябваше да даваме цялата пълна документация наново. Все едно през различни институции минаваме. Тежка процедура.... В момента с тази цена инвестицията ще ни се възвърне след 12 години. Като енергиен обект то е за вечни времена. Договорът ни за изкупуване е за 20 години. Използваме едно пространство, което така или иначе за нищо не може да се употреби. Второ - предпазваме нашия покрив от директна слънчева светлина.... Докато е нова централата поддръжката е минимална. Ползите са страшно много, защото преносът е нула. Отделно малките централи допринасят за качеството на мрежата."

Какво се промени към днешна дата ли? Промените за жалост са такива, че обясняват защо европейският модел за стимулиране на малките производители на енергия от слънцето е все по-малко предпочитан у нас. Ентусиасти не липсват. Но ето какви са наблюденията на Българската соларна асоциация, която обединява малките фотоволтаични инсталации за производство на електрическа енергия от слънцето, монтирани върху покриви и фасади на жилищни, обществени сгради, за захранване на местни бизнеси и земеделски стопанства.

Бюрократичната мрежа буквално смазва този тип производство.

Притежаването на няколко соларни панела, които могат да захранят няколко домакински уреда изискват собствениците да ползват услугите на счетоводители, финансови консултанти, електротехници, строителни и електроинженери, които да комуникират по няколко пъти в месеца със следните страни:

Министерство на енергетиката; Агенция за устойчиво енергийно развитие; Комисия за енергийно и водно регулиране; Фонд Сигурност на електроенергийната система; Електроразпределително предприятие; Електроснабдително предприятие; Дружество търговец на електроенергия; Дружество за координиране на балансираща група на производители на електроенергия; Електроенергиен системен оператор; Национална електрическа компания; Български енергиен холдинг; Национална агенция за приходите; Министерство на финансите; Банкови или други финансиращи институции; Министерство на земеделието; Държавен фонд Земеделие; Комисия за финансов надзор; Агенция Митници и други.

Изброените институции не са намесени само по време на изграждането на инсталацията, а кръжат около производството по време на целия живот на системата, планирана за около 25 години.

Изводът на сдружението е, че всичките документи и такси не просто спират бъдещите инвестиции в децентрализирани зелени производства, но принуждават вече съществуващи обекти да бъдат откачени от мрежата, демонтирани, продадени и предадени за рециклиране. Грешка няма. Това се случва през 2016-та в страна-член на Европейския съюз.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Напрегната остава обстановката на гръцко-македонската граница
Напрегната остава обстановката на гръцко-македонската граница
Супер вторник: Тръмп и Клинтън печелят по седем щата
Супер вторник: Тръмп и Клинтън печелят по седем щата