Живот... като на село

164 села са изчезнали от картата на България през последните години. А в 564 живеят по-малко от 10 души. Какво е да посрещнеш Великден в малко населено място, където административните сгради са само в паяжини и пред какви проблеми са изправени хората - вижте в следващия репортаж.

Валери и Маргарита Андрееви живеят в една от изоставените махали между софийските села Бакьово и Ябланица. Обитателите там се броят на пръсти. Семейството, което скоро ще направи 50 години брак, избира да избяга от шума София преди повече от 20 години.

Маргарита Андреева: "Просто прочетох във вестник "Демокрация" в 12 часа през нощта, че се продава на търг мандра над двете реки и тъй като местните веднага разпитват кой и какъв е даже се представихме за репортери, като вас."

Семейството разказва, че в старата селска мандра се чувстват по-добре. За светлия празник са им дошли на гости техните деца и внуци.

Валери Андреев: "Радваме се, децата, внучетата да дойдат тука и оздравяват. Вземаме ги болни, изпращаме ги здрави."

Едно от неудобствата обаче е, че ако искат да запалят свещ за Великден, трябва да вървят 6 километра до църквата в съседното село. В селото няма и лекар. Ако се наложи медицинска помощ хората предпочитат да пътуват до София, вместо да чакат линейка. Един от най-големите им проблеми е образуването на незаконно сметище близо до коритото на близката река. Причината е, че не стигат кофите за боклук.

Валери Андреев: "От години има такъв проблем, който аз мисля, че много лесно може да се реши с няколко от тези контейнери, големите. Да се поставят на по-често, защото много хора идват тука и започват да чистят тези стари къщи. Значи не може да закараш боклука си в София и да го хвърляш там. Тука си плащам данъците, искам тука да го изхвърля."

На изпроводяк Валери и Маргарита ни казват, че не съжаляват, че са избрали да прекарат старините си на село. Съмняват се, че много млади хора биха предпочели да направят този избор, но се надяват, че рано или късно това ще се промени.