2024 - годината с решаващи избори по света

2024-та е годината с важни избори по света, които могат да се окажат решаващи за демокрацията.

До урните отиват избирателите в Съединените щати, Индия, Европейския съюз и Русия.

Не само големият брой избори правят 2024 година решаваща.

В много държави, включително и в най-влиятелните, се свива полето за политическа конкуренция и отслабва тежестта на гражданското общество.

2024 - годината на изборите, които могат да променят света. Над половината от населението на планетата ще отиде до урните или над 4 милиарда души в 65 държави. И не само това - избори се провеждат на ключови места, във водещите световни сили - вот за Европейски парламент през юни, избори в Русия през март и в Съединените щати през ноември. И, да, следващите 12 месеца ще бъдем свидетели на мащабно изразяване на волята на народа, но дали е точно така?

Постиженията на демокрацията от последните 35 години са заличени, върнали сме се към нивата на демократично управление от 1986 година. Упадъкът е най-значим в азиатско-тихоокеанския регион. Правителствената цензура върху медиите се влошава в 47 държави, качеството на изборния процес е по-лошо в 30 държави - всичко това са заключения в доклада за състоянието на демокрацията на шведския институт V DEM.

През 2022 година демокрацията укрепва едва в 14 държави по света, това число 20 години по-рано е 43. Автокрацията надделява в 42 държави по света, а преди 20 години те са едва 13.

72% от световното население живее в държава с автократично управление, а само 10 години по-рано този процент е 46.

"Всички гледат Индия и САЩ като две големи страни, но и в двете страни виждаме, че има по-скоро упадък на демокрацията", заяви Валерия Мечкова, доктор по политология към Университета в Гьотеборг.

"Предстоят изключително важни избори в САЩ, където на карта буквално е поставено бъдещето демократично устройство на тази голяма страна и толкова изключително важна за глобалната политика въобще", допълни Димитър Бечев, старши изследовател в Carnegie Europe, лектор в University of Oxford.

"Свободата, личната свобода, е фундаментална за това кои сме ние американците. Това е работата ми в първия мандат - да се боря за нашата демокрация, да защитавам правата ни, за да гарантираме, че всеки към всеки в тази страна се отнася еднакво, всеки има равен шанс", каза Джо Байдън.

"Това, което се случва, е пародия на правосъдие. Нищо нередно не сме сторили и всеки го знае. Никога не съм имал такава подкрепа и това, което правят, е намеса в изборите. В тази страна подобно нещо не се е случвало", подчерта Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ.

"Това ще стане нормата в глобален план, ако САЩ преминат през етап на ерозия на демократичните институции и принципи, това е доста притеснително", добави Димитър Бечев, старши изследовател в Carnegie Europe, лектор в University of Oxford.

Реванш между Тръмп и Байдън на вота в първия вторник на ноември - това са очакванията за тази година. И въпреки всички съдебни битки изглежда, че няма какво да спре Тръмп по пътя му към президентската номинация.

"Настроенията в Републиканската партия, начинът, по който са позиционирани неговите евентуални съперници - нищо не предвещава, че той по някакъв начин ще бъде отклонен от номинацията. Напротив - доколкото имат някаква стратегия, хора като Ники Хейли в Републиканската партия по-скоро са заложили на това Тръмп да бъде елиминиран служебно през съдебен процес. Но дори това е мъглява теория, защото тези процеси, доста сериозни обвинения тегнат над бившия президент, дори те да се реализират и да има присъда на първа инстанция тя ще бъде обжалваема, т.е. не виждам сценарий, в който той да не участва на тези изборите", коментира Димитър Бечев.

"Ако вярваме, а аз мисля, че трябва да му вярваме - това, което показа първият мандат е, че думите, които изговори в предизборната кампания, ги следваше като президент. Няма причина да вярваме, че нещо ще се промени. Той използва реторика като Хитлер през 30-те години, Руанда през 94-та година - демократите са вредители на народа, мигрантите цапат кръвта на американците и просто такива думи, които наистина напомнят на най-страшните режими в света", допълни Валерия Мечкова.

Популярността на Джо Байдън е ниска - основният недостатък, който американците виждат в него - възрастта, макар Тръмп да е едва 4 години по-млад.

"Това, което работи в полза на Байдън е, че икономиката в САЩ е в добра форма, въпреки възприятията в обществото, които са регистрирани в много социологически проучвания, че икономиката е в спад, че инфлацията е на много големи нива, данните показват нещо съвсем различно - има възстановяване. И когато хората бъдат питани за техните лични очаквания, там цари оптимизъм", смята Димитър Бечев, старши изследовател в Carnegie Europe, лектор в University of Oxford.

Единствените по рода си транснационални избори - от 6 до 9 юни над 400 милиона европейци ще гласуват за Европейски парламент - единствената пряко избираема европейска институция. Победа на крайнодесния Герт Вилдерс в Нидерландия, възход на Алтернатива за Германия и Националния фронт на Марин льо Пен във Франция - 2023 година предвещава подем за крайнодесните популисти, но пък в Полша проевропейската Гражданска платформа на Доналд Туск пое управлението.

"Не е случайност, че в много европейски държави изборите се печелят от партии, които защитават нацията. Реалността е, че глобализацията е в рецесия, нациите се завръщат", заяви Марин льо Пен, лидер на Националния фронт във Франция.

"Абсолютно в никакъв случай не е преминала тази борба между едните и другите партии, което е особено за европейските избори и различно от националните е, че избирателната активност е наистина много по-ниска от всички страни в Европа и не винаги резултатите са огледало на това какво мислят избирателите и на изборите на национално ниво", коментира Валерия Мечкова, доктор по политология към Университета в Гьотеборг.

"Ако сравним Европейския съюз със САЩ, които имат някакви общи черти като федерални или квазифедерални политически системи,в ЕС тежестта е в националните държави, в държавите членки, тоест националните политики имат много по-важно значение. В Брюксел се вземат все по-важни решения, но Брюксел преразпределя една малка част от общия БВП, не разполага с кой знае какви правомощия в много области", поясни още Димитър Бечев.

"От предните избори знаем, че дясноцентристките партии са много по-ефективни в мобилизиране на избиратели, когато стане дума за европейските избори. Това е, защото негативният вот много по-лесно мобилизира от позитивния", уточни Валерия Мечкова.

"Така че може би ще видим пробив от страна на дясно радикалните партии, популистките партии, но това може да доведе до тласък, до коалиране на центристките партии, както винаги става, т. е. ЕНП и социалдемократите да оформят коалиционно управление", заяви Димитър Бечев, старши изследовател в Carnegie Europe, лектор в University of Oxford.

И все пак европейските избори ще очертаят тенденциите на национално ниво, а колкото по-голям е възходът на популистите, толкова повече и традиционните партии започват да възприемат техните политики.

"Това го виждаме наглед и то вече от доста време, особено сред дясноцентристите съществува изкушение те да се конкурират с популистите на тяхното поле. Именно това се случи в Нидерландия, където основната либерална партия, която беше водена дълги години от премиера Рюте, прие на въоръжение лозунгите на десните популисти. От това имаше един перверзен ефект, защото легитимира Вилдерс и много гласоподаватели си казаха - вместо да дават подкрепа на ерзаца подкрепиха оригинала Вилдерс, тоест тази стратегия рядко е печеливша", коментира Димитър Бечев.

Най-многобройната демокрация в света - Индия, ще гласува на парламентарни избори през април и през май. Партията на премиера Нарендра Моди - Бхаратия Джаната, няма алтернатива.

"В Индия не мисля, че можем да очакваме промяна. В момента правителството на Моди е доста популярно и опозицията не може все още да събере достатъчно подкрепа, за да се обърнат нещата. Най-вероятно ще продължи тенденцията на уронване на демократичните институции и продължаване на политиката на национализъм и концентриране на властта в партията, която Моди води", допълни Валерия Мечкова.

А днес се провеждат президентски и парламентарни избори в Тайван, който през последните години засилва връзките със Запада. Целият свят нервно наблюдава какви ще са резултатите и каква ще е реакцията на Китай.

"Тайван - там залогът е както геостратегически, така и с принципите на демокрацията. Ако тя работи в тази среда, защо да не проработи един ден и в големия Китай", коментира Димитър Бечев.

"Имал съм различно мнение по този въпрос в различни периоди. Но днес разбирам, че просто няма друг начин. Затова ще се кандидатирам за президент на Руската федерация", заяви Владимир Путин.

През 2020 година Конституцията на Русия беше променена, за да позволи на Путин след президентския вот през март теоретично да остане на власт до 2036 година, което би направило управлението му по-дълго от това на Сталин.

Всички критици на Путин са в затвора или в чужбина, а сред осмелилите се да се кандидатират за мястото в Кремъл вече има и такива, на които Централната избирателна комисия отказа регистрация за изборите. Така шансът някой да спъне Владимир Путин по пътя му към поредния мандат е нищожен.

Вносът и износът за автократичните държави стават все по-малко зависими от демокрациите. През 98-ма година 74% от световната търговия се осъществява между демокрациите, сега дeлът им е под 50 на сто.

"Опасността, която ние открояваме в нашия доклад е ,че демократичните страни стават зависими от автократичните страни, когато става въпрос за доставки на сурови материали - газ и петрол, но и минерали, които са необходими за преминаване към зелена икономика - литий, никел, кобалт и други минерали. Това, което е опасно за демокрациите е, че те стават зависими от автокрациите, а те не са толкова предсказуеми. Видяхме като започна войната в Украйна - голяма част от Европа и от САЩ са зависими от доставки на газ от Русия, което изведнъж се превърна в голям стратегически проблем и когато се опитаха да диверсифицират доставките на газ и петрол се обърнаха към други автократични държави - Саудитска Арабия и Азербайджан, а пък и другите сурови материали", коментира Валерия Мечкова, доктор по политология към Университета в Гьотеборг.

Прости решения на сложни проблеми, всяване на страх, създаване на врагове, овладяване на институции - всичко това са белези на упадък на демокрацията.

Популистът има една цел - да разделя и да владее - колкото е по-силна поляризацията в обществото, толкова по-благодатна е почвата.

С накланяне на везните на световния търговски баланс към автократите все по-силна става и тежестта им за решаване на острите конфликти - в Украйна, в Близкия изток.

"Ако това наистина се случи и САЩ се отдръпнат от световната сцена може да разчитаме, че ще се появи място за регионални лидери като Европейския съюз, но и други - Индия, Индонезия. Това е многополюсният свят, за който Владимир Путин и други анализатори говорят. Аз наистина мисля, че живеем в такъв свят - ако погледнем как страните общуват една с друга - разделението не е само на демокрации и автокрации. Като разлеждаме как изглежда търговията между различните страни или как се подредиха страните, когато гласуваха в ООН за Русия и войната в Украйна - ами имаше демокрации, които не подкрепиха някои от резолюциите на американците и автократичните страни, които пък ги подкрепиха. Има място и за други по-сложни отношения", заяви Валерия Мечкова.

Единственото оръжие на всеки един от нас е бюлетината.

"Гражданското участие - демокрацията няма да се случи без демократи, без активно участие в политическия живот - това е първото условие. Второто условие е възможността за диалог и за коалиране, за договаряне на решения, които са компромисни - именно там е ролята на демократичните институции, защото - да дадем един български пример - има много недоволство от т. нар. "сглобка" - тя изглежда като безпринципно обединение на противници само в името на упражняване на политическа власт. Обаче позитивната интерпретация е възстановяване на парламентаризма, това е ролята на коалиционните управления и на публичните институции най-вече в законодателната власт, в парламентарния режим - дава се възможност за договаряне, за коалиране, но това трябва да става в условията на прозрачност и може би това е третото условие", заяви Димитър Бечев.

"Един от малкото закони, които казваме, че има в международните отношения - това е за демократичния мир, който гласи, че демокрациите не воюват помежду си. През последните 10-15 години има отлив на демокрации, появяват се много нови автокрации. От този закон на демократичния мир следва, че ще има повече войни и в бъдеще", допълни Валерия Мечкова, доктор по политология към Университета в Гьотеборг.

"Черният сценарий - упадък на американската демокрация, оттегляне на Съединените щати от Европа, отпадане на ангажимента, разнобой в Европейския съюз, триумф на популистките сили, подронване на институциите на ЕС, пълна победа на Русия, превръщане на Украйна във васална държава, голяма мигрантска вълна от Украйна, нестабилност и също конфликт в самата Русия, защото Украйна няма да се предаде, ще има конфликт доста дълги години. Това е доста черен сценарий. По-реалистично пак в различните нюанси на сиво - може би някаква патова ситуация, продължаване на конфликта, пробив на популистите в Европейския парламент, но консолидация на мейнстрийм актьорите", каза още Димитър Бечев, старши изследовател в Carnegie Europe, лектор в University of Oxford.

Не всички избори тази година ще доведат до драстични промени в политиките и управленията, нито пък е сигурно, че упадъкът на демокрацията ще продължи. Но след като урните бъдат затворени и бюлетините преброени резултатите ще покажат дали в края на 2024 година може да се окаже, че живеем в един напълно променен свят.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok