Почти денонощна работа срещу мизерно заплащане: Все повече сигнали за съвременно робство в България

Ако България до скоро беше страна за износ на жертви на трафик на хора към Западна Европа, то днес у нас вече безмилостно се експлоатират филипинци и непалци. Граждани на трети страни са принудени да работят почти денонощно срещу символично заплащане и са държани със заплахи. За съвременното робство разказват Йоана Миланова и Борис Сотиров.

Вероятно всички сме ги виждали - чужденци, работят като хигиенисти в хотели по морето или зад щандовете на супермаркети. Някои от тях обаче се оказват жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Такива сигнали зачестяват и у нас и бавно се превръщат в тенденция.

• Облекчават наемането на работници от трети страни в сферата на туризма

Моника Николова, директор на фондация "А21": "Работа 24 часа, отнети документи, в някои случаи не се получава заплащане, заплахи за това, ако си тръгнат, че ще бъдат екстрадирани, заплахи за семейството."

Антоанета Димитрова, главен експерт в Национална комисия за борба с трафика на хора: "Много често те подписват договори на 1300 лева, но това не се случва. Много често им дават между 800 и 900 лева, на гражданите на трети страни им е обещано, че ще им бъде осигурено място, където да се настанят, достъп до медицинска помощ, но това не се случва."

Моника Николова, директор на фондация "А21": "Сигналите, които стигнаха на горещата линия, бяха чрез граждани, които са забелязали нещо в жертвата в малкото възможност за комуникация".

Жертвите на такъв трафик идват и у нас предимно от Филипини, Непал и Бангладеш. Идват с надеждата за легална и добре платена работа и са подмамени с щедри обещания.

Антоанета Димитрова, главен експерт в Национална комисия за борба с трафика на хора: "Най-често идват като домашни прислужници, говорим за страни като Филипините и Непал, хигиенистки в хотели, за мъжете - за строителството, също в земеделието."

През миналата година Комисията за борба с трафика на хора е работила по 11 случая на съвременно робство у нас. Неясно как обаче нито един от тях не стигнал до фаза досъдебно производство.

Антоанета Димитрова, главен експерт в Национална комисия за борба с трафика на хора: "Това, че нямаме досъдебно производство не ни спира да настаним човека и да му окажем подкрепа."

Друг вид трафик също дебне своите жертви - мишена са децата и то онлайн. Схемата е проста - започва диалог в мрежата, най-често в чата на игра. След това детето неусетно е изнудвано за кадри с порнографско съдържание. Затова родителите трябва да бъдат внимателни.

Моника Николова, директор на фондация "А21": "Едно дете може да бъде експлоатирано от детската си стая зад екрана, защото много често ние не знаем кой стои зад екрана. Много често не е младото момче или младото момиче, което ни лайква и ни коментира и ни ухажва."

Според официалната статистика през 2024 г. жертвите на трафик на хора у нас са 98. Повечето от тях са жени. За сигнали по всяко време е отворена гореща телефонна линия.