Борислав Кьосев в предаването "Зала на славата"

В предаването "Зала на славата" ви срещаме с Борислав Кьосев - една от легендите на мъжкия волейболен тим на ЦСКА и на националния отбор на България. Един от най-добрите посрещачи на "червените" през 80-те години.

Кьосев е девет пъти шампион на България, седем пъти носител на Купата. С националния отбор има три медала от европейско и един от световно първенство.

Прави бляскава кариера и в чужбина, когато през 1989 г. заминава да играе в Италия. Носи екипа на Батипалия, Бреша и Кунео, където играе с друг българин – Любо Ганев. Италианците ги обявяват за най-добрата двойка чужденци още в първия сезон на Ганев през 1992 г.

През 1993 г. заради контузия прекратява кариерата си, но след година се връща на терена и печели нова титла с ЦСКА.

"Началото ми беше доста трудничко, защото не съм се отделял от вкъщи, от родителите. Не исках да отида в големия град, но след първата година тренировки видях, че Господ ме е надарил, здрав, прав, висок, с талант за спорта. Започнах непрекъснато да работя под грижите на треньорите на Емил Стоянов и на Димитър Пандурски. Много бързо напредвах в волейбола. Десети клас вече бях в младежкия национален отбор, 11-ти клас бях в първите дванадесет. Но когато човек има желание, има амбиции и иска да посвети живота си на този спорт, на това, което Господ му е дал. На мен не ми беше толкова трудно за три години да стигна до повиквателна в национален отбор", сподели Кьосев.

"Аз тренирах и футбол, тренирах и волейбол, лека атлетика. Просто ми се отдавах спортовете. И в един момент така се получи, че във Велбъжд Кюстендил влязоха в Б група, аз бях едното момче от окръга, което беше 1,93. И тогава по партийна линия дойдоха треньорите и ме закараха в Кюстендил. Аз целия си живот съм дал за волейбола и 14 години съм бил в националния отбор, от 1979 г. до 1992-1993-а бях в национален отбор. Така че, аз имах честта да играя една година и с Златанов в националния отбор 82-а година в Аржентина, след това с Гунчев, с Иван Николов, с Митко Тодоров, имена от големия волейбол. След това дойдоха Димо Тонев, Любо Ганев, Мартин Стоев", разказа легендата на ЦСКА.

"Аз бях подписал договор с Миньор Перник.Перник е една школа, която беше с традиция и също се развиваше добре. Но тогава явно ЦСКА са следили моето развитие и прекратиха договора с Перник.
И на 15 септември шест момчета от този младежки отбор, плюс четири момчета на ЦСКА влязохме в залата на ЦСКА", разкри той.

Срещаме с него и в залата на ЦСКА.

"Сега прекрачих прага на тази зала, която е създала толкова велики спортисти и волейболисти, изпитвам едно чувство, че влизам в моя дом. Чувството ми, че съм тук, ме обзема една мисъл, че това е домът, който ми е дал всичко, което ме е направил човек, и който ме е изградил като състезател и като човек. Неописуеми спомени от моето минало и от моята кариера като спортист", откровен е Кьосев.

Той смята, че за да играеш в ЦСКА трябва да си убеден в това. Споделя, че дължи много на своите треньори в клуба.

"Треньорите, които са работили с мен в ЦСКА са ми дали нещо, за да може да постигна тези резултати. По наше време се работеше трудно, защото нямаше думата, че може да загубиме. Думата ЦСКА не може да загуби. Сега нещата се промениха, системата е друга, но аз вярвам, че ЦСКА ще съществува и трябва да съществува. И ще трябва да се намерят хора, които все още милеят за този клуб, за да може да се продължи делото", заяви Борислав Кьосев.

Кьосев се върна и към годините прекарани в Италия.

"В Италия по мое време отиваха само най-добрите, нямаше както сега толкова чужденци да играят. И това ме вдъхнови. В Италия да играеш, да покажеш себе си, там започваш от начало. Може да си големия Борислав Кьосев с всички титли, но там отиваш на ново място и ти трябва да се доказваш наново. Това са моменти от моя живот, които няма да ги забравя", откровен е бившият волейболист.

"Аз съм оставил трайна диря и следа в италианското първенство с големите състезатели, които бяха навремето. Мога да кажа, че аз съм си родолюбец, аз съм си българин в душата. Годината, в която с Любо играхме в Кунео, ни обявиха за най-добрата двойка чужденци, която е една част от признанието", добави той.

"Имах възможност да остана по света. Тук се чувствам сигурен, камъкът тежи на мястото. След като направих тази огромна къща и започнах бизнес, започнах да помагам и на волейбола в България за да се развива. Чувствах в себе си, че моето място си е тук, там където съм започнал
и там където съм израснал", сподели още Борислав Кьосев.

"Златанов, когато приключи кариерата и аз бях войник, той ми връчи фланелката номер 3 да продължа неговото дело. И това ме вдъхнови страшно много, да играя волейбол, трябва да продължа нещата. След това ме вдъхновиха успехите, работата. Всяко едно поколение ми даваше нещо повече, да ме стимулира, да играя и да работя. След това дойдоха младите, които трябваше да им покажем и да им оставим едно наследство като техника, като тактика и като желание за този спорт. Всичко това е етапи от моя живот и това ме стимулираше постоянно да се развивам и да живея", завърши легендата на ЦСКА.

Вижте предаването във видеото!