Днес се навършват 34 години от ядрената авария в Чернобил. Десетилетия по-късно украинската атомна централа вече не работи, но страната продължава да страда от последствията.
Нощта на 26 април 1986 г. се оказва фатална за една от най-мощните ядрени централи по това време в света. Именно в първите часове на деня избухва четвърти блок на АЕЦ Ленин и завинаги остава в историята като чернобилската авария. Причините и до ден днешен се определят като комплексни: технологичен проблем се съчетава с поредица от грешни човешки решения.
Лъчезар Костов, председател на Агенцията за ядрено регулиране: Много и най-различни поуки бяха извлечени от аварията в Чернобил. Научните изследвания на последиците от аварията продължават и днес - три десетилетия след това.
Аварията възниква при учение, при което се прави опит да бъде намалена мощността на централата в затруднени условия. Процесът обаче е изпуснат, а ядреният реактор избухва. Капакът на реактора буквално изхвръква във въздуха, в атмосферата се отделят огромни количества радиокатвни отпадъци.
Образуваният облак се разнася не само над Украйна и Беларус, но и над цяла източна и централна Европа. Най-близкият до централата град - Припят е евакуиран повече от 24 часа след аварията.
На място загиват десетки хора, работещи по това време в централата, а стотици хиляди се разболяват в следствие на облъчването. Украйна все още се бори с последствията от аварията.
Ядрената централа в Чернобил работи до 2000 г., а напълно мощността трябва да бъде изведена от експлоатация след още 45 години. Върху избухналия реактор е изграден втори специален саркофаг, за да не бъде допускано допълнително замърсяване.
До ден днешен Припят е пустеещ град, като повечето млади хора отдавна са напуснали района. В градовете по поречието на река Днепър, включително и в столицата Киев водата все още не е годна за пиене. Внася се или се добива от дълбоки карстови извори.
Лъчезар Костов, председател на Агенцията за ядрено регулиране: Едно от основните предизвикателства е липсата на научен консенсус по отношение на въздействието на йонизиращите лъчения върху живата природа в условията на хронично облъчване. В това отношение забранената зона около авариралия реактор дава уникални възможности за научни изследвания.
Точно 25 години след Чернобил обаче светът се сблъсква с поредната тежка авария - Фукушима.
Лъчезар Костов, председател на Агенцията за ядрено регулиране: Доста грешки бяха направили японските колеги при експлоатиране на този тип реактори, който също е от кипящ тип и такива реактори няма в нашата страна.
Именно след тази авария се затягат още повече правилата за експлоатация на атомните централи. България като ядрена държава също подлежи на непрекъснати проверки и спазва всички международни изисквания.
Експлоатацията на ядрените реактори в Козлодуй се извършва с най-високите международни стандарти и европейско законодателство и под строгия надзор както на експерти на международната ядрена агенция, така и на инспекторите от ядрена безопасност на Евроатом.
Експертите са категорични, че повече не трябва да се допускат подобни на тази в Чернобил аварии.
Чуй новините
Подкаст
