Анди и Джейми Мъри и ужасът в Дънблейн

В началото на 2025 г. приключи поредното издание на Откритото първенство по тенис на Австралия. По традиция в спортните събития на толкова високо ниво най-запомнящи се са победителите. За втора поредна година тиролската супер сензация Яник Синер спечели откриващия турнир от Големия шлем за годината. За италианската звезда това беше и 2-ри пореден триумф от най-престижните тенис състезания, след като по-рано победи Тейлър Фриц в спора за титлата в Ню Йорк. Жертвата му този път се казваше Александър Зверев, а олимпийският шампион от Токио изглеждаше далеч от нивото на Синер.

Турнир за милиони с продължителност от две седмици обаче няма как да се свързва единствено с шампиона, макар големият фокус винаги да е върху него. През 2025 г. Мелбърн видя събитие, което през 2011 г. изглеждаше абсолютно немислимо. Но защо точно преди 14 години?

Тогава Анди Мъри и Новак Джокович играят първия си финал като съперници в Мелбърн. Титлата отива в ръцете на сърбина, който дублира успеха си от 2008 г. срещу Жо-Вилфред Цонга. По-късно Ноле побеждава сър Андрю в още 3 финала в Австралия (2013, 2015, 2016). Или по друг начин казано двамата оформят едно от най-великите съперничества в този турнир, въпреки че победителят винаги е един и същ.

Да се върнем обратно в 2025 г. Новак отново е на корта, докато Мъри отдавна е принуден да се откаже от професионалната си кариера на тенисист заради множество травми. Много важно е да подчертаем, че това не го изключва от професионалния тенис. Шотландецът намира своята нова роля. Мъри става треньор на големия си сръбски съперник, с когото всъщност са в много добри взаимоотношения още от детска възраст, когато често се срещат из различни надпревари.

Споменахме детската възраст. Теоретично най-хубавите години в живота ни. Време на безгрижие, усмивки, игри и щастие. За сър Анди Мъри обаче това се оказват години на тежка психологическа травма. Британецът трябва да преживее може би най-голямата трагедия в модерната история на Великобритания – „Клането в Дънблейн”.

Ако чуете, че в САЩ въоръжен и очевидно ненормален субект е открил стрелба в училище, вероятно няма да се изненадате. За съжаление това е сравнително често срещано събитие. Във Великобритания обаче това не е така. Въпреки това на 13-и март 1996 г. в малко градче край Стърлинг в начално училище влиза 43-годишният Томас Хамилтън. Единствената му цел е да убива… Заедно със своя живот Хамилтън отнема този на 16 невинни дечица и един учител. Използва 4 законно притежавани пистолета. Започва в салона по физическо възпитание и спорт и продължава напред по коридорите. За 4 минути отправя над 100 изстрела.

По същото време в сградата е 8-годишният Анди Мъри. На училище във въпросния ден е и 2 години по-големият му брат – Джейми, който също прави повече от успешна професионална кариера в тениса. По време на инцидента двамата вървят към салона. За тяхно щастие така и не стигат до целта си. Чуват изстрелите и се скриват под бюрото в кабинета на директора.

Убиецът се оказва техен познат. По-късно Анди дори разказва, че той се е возил в колата на майка им. Шотландецът добавя: „Братя и сестри на мои приятели бяха убити. Изключително некомфортно е да мислиш как това е човек, когото познаваме. Аз можех да бъда едно от тези деца”.

По този начин две успешни тенис кариери е можело да приключат много преди да започнат. По-късно Анди печели 3 титли от Големия шлем и 2 златни олимпийски медала. Джейми пък е 7-кратен победител в Големия шлем – 2 пъти на двойки и 5 пъти при смесените тандеми. За щастие двамата преживяват „Клането в Дънблейн”. За нещастие други 17 не успяват…