Астрономи от Европейската южна обсерватория са открили изключително малко ядро, което може да представлява ранен етап от формирането на масивна звезда, пише Физ.орг. Откритието е направено с помощта на радиотелескопа ALMA, който се намира в пустинята Атакама в Чили. Разположено в инфрачервено-тъмна област, наречена Облак на дракона, ядрото е получило прозвището "драконово яйце". Научната статия, описваща откритието, е приета за публикуване в сп. Astronomy & Astrophysics.
Начинът, по който се образуват масивните звезди с над осем пъти по-голяма маса от тази на Слънцето, все още е предмет на дебати в научните среди. Съществуват две основни хипотези. Според едната плътен облак от газ първо се кондензира в масивно "предзвездно" ядро, което след това претърпява колапс, образувайки гигантска звезда. Другата хипотеза гласи, че звездата започва съществуването си с малък размер и нараства, като привлича материя от околния облак от газ.
Учените смятат, че прякото наблюдение на компактно и масивно, но все още младо ядро би позволило да се даде предимство на една от тези теории. Подобни обекти обаче са трудни за откриване. Астрономите са наблюдавали един такъв обещаващ кандидат, наречен C2c1a, който се намира в региона C2c1 на инфрачервено-тъмната област Облак на Дракона, отстояща на около 16 300 светлинни години от нас. Ядрото, наречено "драконово яйце", вероятно има 20-30 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето.
Обграждащият го облак от газ има маса, която е приблизително 1061 пъти по-голяма от слънчевата, но излъчва съвсем малко енергия за размерите си. Според изследователите това е признак за "много ранен етап от формирането на масивна звезда". Предишни данни не са позволявали да се установи със сигурност дали C2c1a представлява един компактен обект, в който е съсредоточена масата, или в него вече се е образувала протозвезда. В настоящото изследване екипът под ръководството на Ашли Томас Барнс е използвал нови наблюдения от телескопа ALMA, за да получи изображение с висока разделителна способност на "драконовото яйце".
Данните разкриват, че самият основен регион се състои от шест компонента: C2c1a(a), C2c1b и четири по-бледи структури. В излъчването доминира централният компонент C2c1a(a). Това показва, че по-голямата част от излъчването идва от централно концентриран регион. Ядрото се намира във вътрешността на много по-голям резервоар от студен газ и прах с маса не по-малка от 110 слънчеви маси, който може да осигури материята, необходима за формирането на масивна звезда.
Прокурорите не избраха членове на ВСС, гласуването продължава на 25 октомври
Масови протести във Франция: 410 000 излязоха на улицата, сблъсъци с полицията в Париж