"Български корени, ямайски криле": Кинорежисьорката Ина Сотирова с международно признание

Българската режисьорка Ина Сотирова спечели наградата за най-добър изгряващ режисьор на Карибските филмови награди.

Тя живее и работи в Ямайка от 11 години, където развива своята творческа кариера и разказва истории за човешките преживявания, загубата и силата да продължиш напред.

Два от нейните филми получиха общо пет номинации за престижните отличия.

Това са късометражният игрален филм Stinky Mango („Миризливо манго“) и документалният филм Sisters and the Storm („Сестрите и бурята“). В своите произведения Ина Сотирова изследва потиснатите емоции, личните изпитания и способността на човека да намери сили да продължи въпреки трудностите.

Какво свързва България и Ямайка през киното?

Преди 11 години Ина Сотирова намира в Ямайка не само нов дом, но и нов творчески път.

От журналист и документалист тя постепенно се насочва към игралното кино.

Днес получава международно признание за историите, които разказва – истории за хората, техните страхове и надежди.

Ина Сотирова - режисьор:
Тази награда означава наистина много за мен. Много ме радва. Тя е признание за повече от 11 години творческа работа, през която наистина е свързана с много предизвикателства, уроци, неуморна работа, време и усилия, посветени на киното.

Ямайка се превръща в мястото, където тя открива своя творчески глас и възможността да разказва истории по нов начин.

Истината е, че аз в Ямайка намерих не само своето място като човек, но и творческия си глас, безкрайно вдъхновение, плодотворна среда за развитието ми като творец и като човек. Ямайка наистина не само ме прие, а ми помогна да разгърна крилете си като творец и да развия въображението и таланта си.

Три от номинациите са за игралния филм Stinky Mango. В него мангото се превръща в метафора за потиснатите чувства.

Мангото точно в този филм се превръща в метафора за тези потиснати емоции. Филмът разказва за един млад мъж, който след една така много тежка загуба се оказва наистина неспособен да се справи с тези бушуващи в сърцето и в душата емоции. Това са тъга, дори донякъде чувство за вина. И в опита си той да ги зарови някъде дълбоко в себе си, те неизменно започват да гният и да го тровят отвътре

За режисьорката темата е и лична. Тя ИМА СИН и вярва, че киното може да помогне за преосмислянето на обществените нагласи към мъжките емоции.

Ина Сотирова - режисьор: И всъщност много от проблемите в този филм произлизат именно от травмите емоционални в неговото детство. И аз исках да разкажа тази история, защото смятам, че чрез киното и неговата емоция, символика, магия и човечност по-лесно можем да отворим и преосмислим тези теми табу, като широко разпространената нагласа, че мъжете не плачат. Най-смелото нещо, което можем да направим, е да си позволим да чувстваме и да изразяваме болката, тъгата, страховете си. В противен случай те се превръщат в наистина една отрова, която трови не само самите нас, а и любимите хора, които обичаме.

От вътрешните рани към загубата на дома. Вторият отличен филм на Ина е документалната лента "Сестрите и бурята".

Sisters and the Storm се роди от наистина много болезнената реалност в Ямайка, миналата година, точно по това време на 28 октомври, когато ураганът Мелиса просто опустоши една трета от острова с една много жестока вихрушка. И този филм разказва историята на една група момичета на юношеска възраст, които са били принудени да напуснат дома си, след като свлачище, причинено от урагана, го прави практически необитаем

За Ина обаче това не е просто история за бедствие, а за онова, което остава у човека, когато изгуби сигурността си.

За мен наистина беше много важно да не ги представяме като жертви на тази трагедия, а напротив – да покажем човешката способност да продължаваме напред въпреки загубата, въпреки трудностите, въпреки чувството за несигурност. Бурята може да ти го отнеме, но тя не може да ти отнеме мечтите

След повече от десетилетие в Ямайка режисьорката иска историите ѝ да достигнат и до българската публика.

Ина Сотирова - режисьор:
Аз наистина нямам търпение да споделя работата ми от Ямайка с българската публика. И наистина се надявам, че чрез филмите и тези истории, които разказвам, ще мога да изградя един мост между България и Ямайка. Защото, колкото и различни да изглеждат тези два свята на пръв поглед, човешките ни преживявания са удивително сходни и близки.

Български корени и ямайски криле.

За Ина Сотирова киното е начин да разказва истории, които ни напомнят колко много общо имаме като хора.