Модрич си тръгва от "Сантиаго Бернабеу" след 597 мача с бялата фланелка, 28 трофея и 13 години вярна служба.
Всички фанфари след поредната изразителна победа на Пари Сен Жермен са абсолютно заслужени! Тимът на Луис Енрике е изключителен и в момента е наслада за окото на всеки един футболен естет, който няма ясно изразени пристрастия към чуждестранните клубове, а просто иска да се радва на красивата игра. И снощи беше поредният случай, в който френският тим преподаде урок на съперник от най-висока класа. Не бяха изминали и 10 минути от срещата в Ню Йорк, а великият Реал Мадрид вече изоставаше с 2 гола. Да, и двата станаха факт след огромни грешки в защитата на испанците, факт е. Но е и факт, че в нито един миг от срещата зрителят не повярва, че за състава на Чаби Алонсо има обратен път към интригата, към победата, към дори частичното застрашаване на доминацията на новия шампион на Европа. В крайна сметка когато си победил в рамките на един турнир Атлетико Мадрид, Байерн Мюнхен и Реал Мадрид (дори не споменавам симпатичната банда на Лионел Меси), то навярно с право можеш да претендираш, че си основният кандидат за трофея. При това си го сторил без да допуснеш гол в споменатите мачове.
И докато Пари Сен Жермен ликуваше за пореден път, някак незабелязано терена напусна един от най-големите. Лука Модрич. Хърватският Маестро! Човекът, успял да наруши хегемонията на Лионел Меси и Кристиано Роналдо и да спечели Златната топка през 2018, когато двамата гореспоменати изглеждаха като абонирани за наградата. Емблема на Кралския клуб. Човек, допринесъл за безкрайните трофеи в последната декада, за които със сигурност ще си спомнят и следващите поколения. Модрич си тръгва от "Сантиаго Бернабеу" след 597 мача с бялата фланелка, 28 трофея и 13 години вярна служба. И донякъде е тъжно, че последният двубой на хърватина приключи с толкова категорично поражение, а той самият се появи при вече предизвестен край. Когато дойде в испанската столица през 2012, надали самият Модрич е очаквал, че в деня на своето сбогуване ще е оставил след себе си 6 триумфа в Шампионската лига и 4 титли на Испания.
"Пристигнах с надеждата да нося фланелката на най-великия футболен клуб и с амбицията да постигна велики дела, но никога не съм си и представял, че ще се случи всичко това." - написа неотдавна Модрич, когато вече беше ясно, че краят на тази славна приказка наближава.
С течение на времето ролята му ставаше по-периферна, но нима това не е очаквано, отчитайки, че полузащитникът вече доближава 40-ия си рожден ден?! През последната кампания той отбеляза 2 гола и асистира за 6 други попадения, което на пръв поглед е скромен принос, но публиката винаги го аплодираше и винаги му се радваше, когато стъпваше на терена. Уважение! Това заслужи хърватинът, който е един от футболистите, за които рядко може да се злослови.
Поведението му на игрището винаги е излъчвало класа и възпитание, каквито - да речем - трудно човек може да открие у латиноамериканците, без да искам да обиждам някого. Друга велика футболна фигура - Томас Мюлер - също напусна любимия Байерн след края на участието на баварците на Световното клубно първенство и също обра заслужени овации. Просто подобни футболисти вече все по-рядко се качват на сцената, а дори и да се озоват там, то с годините се пречупват и стават част от съвремието, в което все по-малко има място за тях. Думите "лоялност" и "преданост" отсъстват от речника на повечето играчи, техните мениджъри, ръководители на клубове.
Модрич си тръгва с 28 трофея с бялата фланелка, което е рекорд в историята на Реал Мадрид. Най-възрастният голмайстор на клуба в Ла Лига, най-възрастният играч на Реал в Ла Лига. Но оставете сухата статистика. Тръгва си професионалист! И хвалебствията (както и добрите думи по адрес на Тони Кроос преди време) са повече от закономерни. Да видим дали след 10 години ще има подобни статии за Орелиен Чуамени, Едуардо Камавинга или Феде Валверде.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
След нахлуването на изтребители над Естония: Руското военно министерство отрече да е имало нарушение
Чуй новините
Подкаст
