Все по-често емотиконите заменят думите в онлайн комуникацията, а кратките съобщения и съкращенията променят начина, по който общуваме. За едни това е естествено развитие на езика, а за други – риск от загуба на българската реч и емоцията в нея. Румяна, която има четирима внуци, казва, че разликата между поколенията личи най-силно именно в комуникацията.
„За „здравей“ само ми пише едно „ZDR“, или пък „KPR“ – „какво правиш“. Което аз се чудя как да си го преведа. Което не е добро, защото ние губим нашата емоция, българското, това, което е наш корен. Това е паметта, това е нашият български код за продължаване на българщината, за продължаване на рода ни“, казва тя.
Младите обаче възприемат емотиконите като естествена част от съвременното общуване и не смятат, че те могат да заменят думите.
„Например сърцата са за „обичам те“, или маймунка – че си смешен. Това просто е съвременният начин за комуникация. Няма да изчезнат българските думи“, смятат те.
Румяна признава, че времето днес е различно от това, в което е израснала, и често децата трудно разбират думи от миналото.
Румяна: „Понякога ги питам дали знаят „шикълка“, „кошуля“. Те не знаят. Даже не могат да асоциират с какво от днешното време да си я преведат.“
Въпреки промените в начина на общуване, тя вярва, че връзката с българския език няма да бъде изгубена. Надеждата ѝ е в най-малките, които тепърва учат буквите.
Румяна: „Докато гледам как най-малкият ми внук се учи да изписва буквите, съм щастлива, защото с тях се пази българският корен и надеждата, че ще ни има.“
Вижте повече във видеото
Доц. Христина Бацелова: Варицелата може да протече много тежко, а правилният избор е превенция с ваксина