Евро и референдум: Ябълката на раздора

Президентът внесе в Народното събрание предложение да бъде произведен национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евроо“ през 2026 г.?“

В мотивите си държавният глава посочва, че обществото ни няма консенсус относно готовността за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това.

Президентът днес подписа и указ за освобождаването на Крум Зарков, като негов секретар по правни въпроси след несъгласие от него с искането за референдум.

• Противоконституционно ли е предложението на президента за референдум заевротоо?

От своя страна премиерът Росен Желязков напомни, че въвеждането на еврото е решено с ратификацията на договора за членство преди 20 години и припомни, че на 11 май 2005 година в подкрепа на Договора са гласували 231 от общо 240 народни представители.

В мотивите си Румен Радев посочва, че обществото ни няма консенсус относно готовността за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това. Премиерът Росен Желязков отговори, че въвеждането на еврото е решено с ратификацията на договора за членство преди 20 години. И припомни, че на 11 май 2005 година в подкрепа на Договора са гласували 231 от общо 240 народни представители.

В мотивите си държавният глава посочва, че страната ни е поела ангажимент за въвеждане на еврото, но няма срок, в който това да се случи. Допълва, че има противоречиви оценки сред гражданите, експертите и политическата класа за готовността ни да въведем единната европейска валута и подчертава, че в обществото ни липсва консенсус по въпроса. Румен Радев подчертава още, че напрежението се засилва допълнително от факта, че институции с критично ниско доверие взимат стратегическо решение за общото ни бъдеще. Според премиера Росен Желязков обаче решението за въвеждане на еврото е взето още през 2005 година.

Росен Желязков, министър-председател: "Точно преди 20 години, на 11 май 2005 година, българското Народно събрание с над 230 народни представители ратифицира Закона за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС, където е предвидено България да е част от икономическия и паричен съюз. Този закон е ратифициран и той е част от законодателството, както и членството на България в икономическия и паричен съюз. Нашият Закон за прякото участие на гражданите казва, че референдум, това е чл. 9, ал. 4 от Закона за прякото участие на гражданите, Референдум може да се проведе по въпроси, свързани с международен договор, преди неговата ратификация. Т.е., ако е трябвало да има референдум, той е трябвало да се проведе преди 11 май 2005 година."

В мотивите си към предложението за референдум държавният глава отбелязва още, че напрежение около процеса на въвеждане на еврото се създава и заради липсата на организация и действия от страна на институциите за защита на покупателната способност на хората и конкурентноспособността на икономиката. Румен Радев допълва, че референдумът ще бъде оздравителен за демокрацията ни и ще позволи да се чуят всички аргументи. В предложението на президента, премиерът Росен Желязков вижда различни цели.

Росен Желязков, министър-председател: "Самото предложение няма за цел провеждането на референдум. Според мен това не е и целта на президента. Целта е да се внесе сериозно разколебаване в европейските институции за излизане на Конвергентен доклад през месец юни, защото следващия доклад подлежи на разглеждане през месец декември, което означава, че 26 година България може да не бъде член на еврозоната, което е може би една от целите не само на президента, а на една част от обществото, подложено на сериозен хибриден натиск, но и на бизнес, който не желае да бъде осветлен."

В мотивите към предложението президентът повтаря тезата си, че опитите референдумът да бъде представен като "за" и "против" европейското бъдеще на България са груба манипулация. Румен Радев подчертава, че предложеното допитване ще бъде тест за демократичността на сегашния парламент и ще покаже кой отказва на хората да определят своето бъдеще. Премиерът Росен Желязков от своя страна обясни защо предложения за референдум въпрос противоречи на Конституцията.

Росен Желязков, министър-председател: "На първо място нашата Конституция е категорична. Аз ще ви цитирам текстовете, това са чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 4. Те много ясно и категорично казват, че България участва в изграждането на ЕС. България, когато е приела международен договор и го е ратифицирала, този международен договор има предимство пред останалото законодателство."

Желязков допълни, че и Закона за референдумите също поставя ограничения - национално допитване да се прави само по въпроси, които Народното събрание може да решава. Въвеждането на еврото зависи от изпълнението на критерии, по които парламента не се произнася.

Какво следва по процедура оттук нататък?

Парламентарният председател Наталия Киселова вече каза, че предложението на държавния глава ще бъде разпределено на две комисии, които трябва да се произнесат по него. Едната е комисията по конституционни и правни въпроси. Именно тя може да изрази мнение дали по Конституция и по закон въпросът „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро“ през 2026 г.?“ отговаря на изисквания за референдум.

Втората комисия е тази по Бюджет и финанси, която в своя доклад ще разглежда въпроса от гледната точка на отражението върху финансовата и банковата система на страната. В предишни парламенти подписки с предложения за провеждане на референдум са разглеждани и от комисията за пряко участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. Тъй като предложението за този референдум касае и договора ни за членство в Евросъюза, може да бъде разпределен и на парламентарната комисия по европейските въпроси. Това е преценка на парламентарния председател. След като комисиите изготвят своите доклади - предложението ще бъде внесено за гласуване в пленарна зала. С обикновено мнозинство парламента ще вземе решение дали да се проведе референдум или ще отхвърли предложението на държавния глава.

Позициите на парламентарните групи

От ГЕРБ -СДСС подчертават противоречията, които виждат с Конституцията и Закона за референдумите. На това основания смятат, че предложението трябва да бъде върнато като недопустимо. А от ПП - ДБ смятат, че то трябва максимално бързо да премине през процедурата и парламента да гласува против.

Рая Назарян, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС: "ГЕРБ-СДС настояваме, че предложението на президента категорично е недопустимо. Народното събрание няма компетентност да се произнесе по него. Предвид на което призоваваме председателя на Народното събрание да отклони предложението на президента, като недопустимо и да го върне на неговия подател."

Асен Василев, съпредседател на ПП: "Ние излязохме още в петък с много ясна позиция, че ще гласуваме против. И ще призовем председателя на НС в най-кратки срокове това да влезе в зала, за да приключим веднъж завинаги с тази провокация."

Ивайло Мирчев, съпредседател на "Да, България": "Ще инициираме изслушване в Народното събрание по аферата Боташ". Знаете това е една нечувана далавераа за няколко милиарда долара, в основата на която стои служебното правителство на президента Румен Радев. Тъй като има индикации, че една от причините, за да иска този референдум Румен Радев, освен старта на своя политически проект, е това, че е разбрал, че има разследване по аферата Боташ", в което има ясно свидетелстване за неговата роля и оказан натиск за това България да сключи договор с Турция."

Ако предложението влезе в зала, какъв е вероятният резултат?

Практиката досега е предложенията да се гласуват в зала. На този етап срещу референдума са се обявили от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и ДПС-НН - те разполагат с общо 150 народни представители, които се очаква да гласуват срещу провеждането на референдум. "За" допитването са от "Възраждане", МЕЧ и "Величие", както и от ИТН, които обаче подкрепят въвеждането на еврото и заявиха, че за това ще агитират и за провеждането на референдум - те имат 71 депутати.

От ДПС-ДПС днес казаха, че в сряда ще обявят дали подкрепят провеждането на референдум или са срещу него, но също подчертават, че са за еврото. Парламентарните групи, които подкрепят еврото, независимо дали са "за" или "срещу" референдума разполагат депутати значително над конституционното мнозинство, както е било и преди 20 години при ратификацията на Договора за членство в ЕС. Парламентарното решение, каквото и да е то, може да бъде изпратено в Конституционния съд.