Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Кои са бесарабските българи: Едно пътуване във времето

от БНТ
17:44, 29.03.2022
6337
Чете се за: 11:27 мин.
Истории
бесарабските българи едно пътуване времето
Слушай новината

Одеса, Николаев, Бердянск, Болград - непрекъснато чуваме за тези градове заради войната в Украйна. В първите дни беше особено актуална темата за евакуацията на българските граждани и бесарабските българи.

Кои обаче са бесарабските българи? Откъде са техните корени и как са запазили българското си самосъзнание?

Бесарабски българи събират дарения за Украйна

Накратко - това са българите, които живеят в областта Бесарабия, разделена днес между Молдова и Украйна. Потомци на отдавнашни изселници. Хора, които говорят добре български, макар и с акцент, обичат България, дори да не са я виждали, и пазят от векове българските традиции и обичаи.

Българите са петата по численост народност в Украйна. По информация на Държавната агенция за българите в чужбина в Украйна има между 250 и 500 хиляди души от български произход или с българско самосъзнание. Неофициално се смята, че са над 1 милион.

Областта Бесарабия обхваща територия от 45 хиляди квадратни километра, разположена между реките Прут, Днестър, Дунав и малък участък от брега на Черно море (от ръкава Килия на Дунавската делта до Днестровския лиман).

Южната част на Бесарабия е известна с древно българското название Онгъл и татарското Буджак. Бесарабия влиза в границите на българската държава по долния Дунав от 650 до 1034 г. и с някои прекъсвания от 1187 до средата на 14 век. След това се лута между Молдова, Османската и Руската империя.

В периода 1918-1940 г. Бесарабия е в границите на Румъния, а от 1940 г. става част от бившия Съветски съюз и е разделена между автономните Съветски републики Молдова и Украйна, като ¾ от нея влизат в границите на Молдова, а ¼ в Украйна.

Украинският депутат Антон Киссе: Одеса е укрепена, голямата битка е за Мариупол

Масовото заселване на българи в областта започва през Руско-турската война от 1806 – 1812 година.

Руската и Османската империи се договарят за размяна на население по религиозен признак. Руската империя разрешава на ногайските и кримските татари мюсюлмани, черкези мюсюлмани да се изселят от завладените от нея земи. На тяхно място заселва християни, като предпочитанията са към православни християни от Османската империя, специално българите.

Най-големите преселения, организирани от Руската империя, са в първата половина на 19 век, като най-масовото, обхванало повече от 200 хиляди души, е през 1829-1830 г.

Потомците на изселниците от Дунавска България в Руската империя са известни като олшански, одески, таврийски или приазовски, кримски българи. Свикнали сме да ги наричаме с най-популярното - бесарабски българи.

Най-стари са преселниците от добруджанското село Алфатар от 1773 г. Наричат се олшански по името на централното селище Олшанка. Това е най-малобройната българска общност в Украйна - под 5 хиляди души, които живеят в три села в Кировоградска област.

Много голяма е общността на одеските българи, но не е компактна. В началото на 19 век изселници от Странджа и прилежащите райони създават днешните села Благоево, Свердлово и Катарджино около град Одеса и село Терновка, днес квартал на град Николаев. В самата Одеса живее многохилядна общност главно от бесарабски българи.

МВнР организира автобусни линии за извозване на българи и граждани от бесарабски произход

Руските власти предоставят на бесарабските българи статут на колония и им дават земя. Тя обхваща близо 60 села и е разделена на четири района - Прутски, Кагулски, Измаилски и Буджакски. Главното селище Табаки, по настояване на заселниците е прекръстено на Българград. Името обаче не може да се изговаря от русите и така става Болград.

При разделянето на Бесарабия през 1856 г., когато част от територията преминава в Княжество Молдова, половината от българите от района на Болград - около 30 хиляди души, се местят в Руската империя. Те създават селищата на таврийските (приазовските) българи с център гр. Бердянск.

През 1878 г. Бесарабия отново е включена в границите на Руската империя. По това време в областта живеят повече от 70 хиляди българи. Според преброяване на населението от края на 19 век, в Южна Русия живеят над 170 хиляди души с български произход. Като руските източници посочват само хората в селата. Българите в градовете и в селата със смесено население, не са преброени, а те са повече от 20 хиляди.

В периода 1918-1940 г. Бесарабия е под румънска власт. Властите в Румъния налагат политика на стопански и културни ограничения. Това предизвиква изселническа вълна. Започва емиграция в Бразилия, Уругвай, Аржентина, САЩ. Само за Бразилия заминават около 10 000 бесарабски българи. По официални румънски данни през 1930 г. в Бесарабия живеят над 160 хиляди българи, но в това число не са включени повече от 100 000 българи гагаузи.

Българските селища на полуостров Крим са документирани още в древността, съществуват и през средновековието. От края на 18 и самото начало на 19 век, започва заселване на дунавски българи, главно от Източна Тракия, от района на Малко Търново. Към 1921 г. на полуострова има три селища - Стари Крим (Булгарщина), Кишлав и Балта Чокрак, с 3000 жители.

По време на най-голямата преселническа вълна 1829-1830 г. в Крим идват около 4000 българи. Последната е от 1861 г. Броят на българите се увеличава от техния естествен прираст и с преселници от Приазовието.

В Смядово вече са настанени бесарабски българи, бягащи от войната

Макар сравнително по-бавно от Бесарабия и Таврия, кримските българи се обръщат към своята култура, съхраняват я и я развиват. Още през 1811 г. в Кишлав е построена дървена, а по-късно и каменна църква. В началото на 20 век в почти всичките 16 български села има училища.

По степен на грамотност българите изпреварват татарите, русите и украинците. Но български език започват да изучават едва през 1926 г. Най-трагична за кримските българи е 1944 г. След изтласкването на германските и румънските войски от Украйна, през юни 1944 г. на 14 000 кримски българи е наредено след два часа да напуснат домовете си. В товарни вагони те са разселени в Урал, Сибир, Средна Азия, където живеят под строг контрол.

През 1953 г. в Пермска област има 3625 кримски българи, в Свердловска 2847, в Кемеровска 2365, в Казахска ССР 1868 и т.н. През 1956 г. тези българи получават разрешение да напуснат посочените райони, но без право да се завърнат в Крим. Едва 3-4 хиляди души се връщат след разпадането на СССР.

Бесарабски българи, избягали от войната в Украйна, карат проби в Пирин

При кримските и при таврийските българи след Октомврийската революция и гражданската война е установена съветска власт. Създателят на Украинската съветска република е българският политик и дипломат Кръстьо Раковски. През 1929 г. започва създаване на колхози (кооперативи) и насилствено отнемане на земята на всички, които не приемат колективизацията. Хиляди български семейства са изселени в Сибир, а имуществото им е конфискувано.

Точни числа за броя на българите в Украйна и Крим през този период няма. През 1926 г. по официални данни в Украйна живеят 92 078 българи. По същото време в документи на българските съвети и партийни организации се посочва цифрата 200 000.

По официалните информации след Втората световна война съветските власти са депортирали от Бесарабия, Приазовието и Крим 35 000 българи, но според пострадалите, става въпрос за двойно повече.

В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културни дружества, в много училища започва да се изучава български език. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. на много места, включително в Болградската гимназия и в Тараклийския колеж, голяма част от учебните предмети се преподават на български език. Две години по-късно се създава Асоциация на българите в Украйна. Нейният председател Антон Киссе, който е депутат, преди дни разказа в специално интервю за БНТ последните новини за сраженията в Одеса.

Тараклийският държавен университет чества 15 години

През есента на 2004 г. в центъра на българите Молдова - град Тараклия, е открит Тараклийският държавен университет. Учебното заведение се съфинансира от българската държава и в него се преподава на български и молдовски.

Според последните данни в Украйна живеят повече от 300 000 българи. Още толкова не се самоопределят като българи, но по родов корен и селищен произход са българи. В Одеска област живеят 150 000 или 73% от българите в Украйна; в Запорожка област – 27 700 или 14%; в Николаевска област 3%; в Донецка област 2%; в Кировоградска област и полуостров Крим по 1%.

Снимки от Болград и Тараклия: Асен Великов

Вижте още в галерията

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Няма открити мини в нашата акватория, рибари обаче се страхуват да излизат с лодките си
Няма открити мини в нашата акватория, рибари обаче се страхуват да излизат с лодките си
Комисията за олимпийска подготовка се срещна с треньори на 10 федерации
Комисията за олимпийска подготовка се срещна с треньори на 10 федерации