Младите будители: Спасителят на родопската теснолинейка

В Деня на народните будители ще ви разкажем за един млад мъж, който успя да обедини хиляди в името на една кауза - популяризиране на единствената в страната теснолинейка като туристическа атракция и запознаване на хората с нейната забележителна история.

Кристиан Ваклинов е председател на сдружение "За родопската теснолинейка". Заедно със съмишленици той успя да създаде музей на теснолинейката във възстановената от тях гара "Цепина".

Именно заради това тази година младият мъж беше номиниран за "Будител на годината" в конкурса на БНР.

Любовта на Кристиан към теснолинейката пламва още докато е ученик. Тогава все още пътувал само за удоволствие, докато през 2012 година не бил спрян вечерният влак от Добринище към Септември, с който десетки хора се прибирали от работа.

"Пред очите ми - аз като турист, ученик - виждам как хора оставаха в Разлог и Банско на гарите да спят на дървeните пейки, защото свършват работа в 5-6 ч. вечерта, а влакът им по селата е чак сутринта в 7", спомня си Кристиан Ваклинов.

Кристиан започнал да пише писма до институциите и в крайна сметка, благодарение на неговата упоритост, година по-късно вечерният влак отново потегля. Младият мъж обаче искал да запали интереса към теснолинейката на хора от цялата страна.

"Имаше нужда българското общество, хората далече от линията, да чуят за нея и да я припознаем като забележителност", разказва Кристиан - "Защото в началото на цялата ми дейност за българите, които са чули нещо за нея, мнението беше - някакъв бавен влак, който взима 125 км за цели 5 часа"

Започват да се организират различни атракционни пътувания. По-късно се ражда идеята за създаване на музей на родопската теснолинейка в порутената тогава гара "Цепина". Кристиан заедно с негови приятели решават да възстановят сградата изцяло на доброволни начала.

"Така започна това приключение, което продължи две години и в което се включиха десетки хора", спомня си той.

Така гара "Цепина" на 3-ти септември 2017-та година става Музей на родопската теснолинейка.

"Стотици снимки, предмети, документи, които показват нагледно историята, обема превози, първата копка, строителството на линията", обяснява Кристиан.

След всичко свършено през годините днес споменаването на теснолинейката неминуемо се свързва и с името на Кристиан. А той споделя:

"Някои казват, че теснолинейката не може без мен - това не знам. Но аз не мога без нея - това го осъзнах вече 10 години".

А доказателството, че усилията на Кристиан и неговите съмишленици са си стрували, са хилядите пътници, опознали едно от най-живописните кътчета на България именно с теснолинейката.

Репортаж: Таня Матева/Антон Марчев