Невидимото замърсяване в Дунав: Има ли "вечни химикали" в чашите ни с вода?

Завишени стойности на така наречените "вечни химикали" са установили учени от Университета в Нови Сад при изследване на реки в Северна Сърбия. Най-голяма е концентрацията в системата от напоителни канали край Дунав. Вечните химикали са хиляди съединения, използвани при производството на най-различни стоки - от дрехи до тигани. В природата те не могат да се разпадат, а някои от тях са канцерогенни.

Екип на БНТ тръгна по поречието на Дунав, за да провери спазват ли се европейските изисквания за замърсяването с вечни химикали и има ли риск те да стигнат до чашите ни с вода. Хартия за печене - умно откритие. Подобно на непромокаемите якета и обувки и тиганите с незалепващо покритие. Немалко от тях имат в състава си PFAS или така наречените "вечни химикали". Няколко десетилетия след масовото им навлизане в производството въпросът е: дали вредата от тях не е по-голяма от ползата?

доц. Йована Тодорова, Биологически факултет на СУ "Климент Охридски": "Те не са познати на организмите и организмите нямат естествени системи за тяхното обезвреждане, когато попаднат в телата ни."

Учени откриват голяма концентрация на т.нар. “вечни химикали” в напоителните канали край Дунав. Питаме се има ли риск да стигнат до чашите ни с вода.

Тръгнахме по поречието на Дунав в Сърбия и България, за да проверим дали замърсяването с "вечни химикали" е в европейските норми. През 2023 г. учени от Университета в Нови Сад започват да изследват реки в Сърбия. Откриват 20 от съединенията.

Игор Антич, старши научен сътрудник в Технологичния факултет на Университета в Нови Сад: "Избрахме 12 места, предимно в северната част на Сърбия. Най-високите концентрации бяха установени в канали на напоителната система на Дунав. Тази година на равнище Европейски съюз влезе в сила нова регулация, свързана с анализа на PFAS. Ние установихме, че в почти 80% от местата за вземане на проби, измерените концентрации са над средногодишната стойност."

Във водите си Дунав носи следите от индустриите и начина на живот на 10-те държави, през които преминава.

Елена Живанчев, главен научен сътрудник в Технологичния факултет на Университета в Нови Сад: "Ако открием PFAS по долното течение на Дунав, е важно да идентифицираме потенциалните източници, особено възможните трансгранични източници на замърсяване по-нагоре по реката."

Над 20 милиона души в Европа използват Дунав като основен източник на питейна вода. Навсякъде такива проучвания са сериозно предизвикателство - заради сложните анализи и скъпото оборудване. Разчита се на европейски средства.

проф. Наташа Джуришич-Младенович, Технологичен факултет на Университета в Нови Сад: "Оборудването на една лаборатория за тази цел е изключително скъпо. Ето защо едно от решенията е споделянето на аналитичния капацитет и отворения обмен на данни."

Екипът на БНТ се отправя към Русе, за да провери замърсяването с “вечни химикали” в българския участък на Дунав и да разбере дали проникват в питейната вода. Редовно наблюдение за PFAS край Русе засега не се прави. В района на Русе разчитат не на реката, а на подземни водоизточници. И от 2023 г. изследват питейната вода за вечни химикали.

Мадлена Христова, инженер-химик, ръководител на лаборатория за изпитване на води към "ВиК - Русе": "Засега няма установена връзка между състава на повърхностните води в река Дунав или другите реки и състава на подземните водоизточници. Но съществува потенциален риск от замърсяване и затова контролираме тези съединения. За периода от 2023 до 2025 година от 180 проби, които сме изследвали, няма отклонения от нормираните стойности."

Заради скъпото оборудване, ВиК Русе прави изследванията в лаборатория на почти 200 км оттам - във Варна. Учените от Нови Сад разчитат на европейски проекти по програма "Хоризонт Европа".

проф. Наташа Джуришич-Младенович, Технологичен факултет на Университета в Нови Сад: "След приключването на проектите се нуждаем и от стратегическо, стабилно национално или регионално финансиране, което да гарантира поддържането на изградените ресурси."

За Сърбия това е и част по пътя й към Европейския съюз - да промени екологичното си законодателство. Но и за България няма да е по-лесно. Контролът върху вечните химикали се затяга. От средата на 2027 г. всички страни-членки трябва да отговарят на още по-строги правила.

Даниела Петрова, старши еколог във "ВиК- Русе": "Въвеждането на четвърто стъпало на пречистване в пречиствателните станции, което да отстранява точно тези специфични замърсители. "Вечните химикали" са вредни и канцерогенни за човешкия организъм."

Предполага се, че „вечните химикали“ са между 4 000 и 15 000. Амбициите на Европейския съюз са употребата им постепенно да спре и дори напълно да се забрани. В това трябва да участват всички държави, защото "вечните химикали" не признават граници.

По темата работиха Биляна Бонева и Милен Атанасов