Очертанията на войната: Как руската ПВО свали собствени ракети и изтребител

Нова година – нов късмет. Но за кого ли?

Започвам първият си материал за 2023 г. със странното усещане, че донеслата ни толкова много тревоги и притеснения 2022-ра все още ни държи в прегръдката си и просто отказва да си тръгне. Сякаш 24 февруари 2022 г. е нещо като отправна точка за ново летоброене застанало на ръба на огромна дупка във времето и всичко, което се е случило дотогава изведнъж се е оказало на другия й край. Това странно трансцендентално състояние с лек привкус на дежавю допълнително се усилва от факта, че днешният ми анализ има немалко допирни точки с предишния, който излезе в седмицата между Коледа и новогодишният уикенд. Отново се налага да обсъждам ракетни обстрели, ловки разузнавателни ходове, половинчати дипломатически совалки, несбъднати надежди за мир и осъществени обещания за доставка на смъртоносни оръжия.

На украинският фронт – нищо ново

В най-северния участък на фронта – Луганска област – ЗСУ (украинските въоръжени сили) от известно време се опитват да завземат ключовият град Кремина, индустриален център с довоенно население около 20 000 души. На няколко пъти те почти успяваха да осъществят намеренията си, но все нещо им пречеше да доведат нещата до успешен завършек. През ноември това бе капризното време, което превърна полята около града в непроходимо море от лепкава кал.

Така бе изпуснат почти идеален момент да бъде окончателно съкрушен сравнително слаб противник, който все още ближеше раните си след катастрофите при Изюм и Лиман. Но през декември руските сили вече бяха значително усилени с „частично мобилизирани“ попълнения и части изтеглени от района на Херсон. Те използваха доста успешно тактиката на агресивната отбрана, като на всеки локален пробив на ЗСУ отговаряха с незабавни стремителни контраатаки. Така битката в този район достигна своята равновесна точка и придоби динамично-позиционен характер. Иначе казано, тихите рейдове на малки диверсионнно-разузнавателни групи се редуват с по-мощни атаки поддържани от танкове и други тежки оръжия. При това интензивните артилерийски и ракетни обстрели рядко си взимат почивка.

За момента главното командване в Киев възлага големи надежди на предстоящото застудяване, което би трябвало най-после да втвърди земята и да я направи по-проходима за танковете. Ако ЗСУ успеят да превземат Кремина, то те ще поставят под директна заплаха другите два големи града в района – Сватове и Старобилск – които са с подобен размер и значение. Като цяло областта е една от най-слабо застроените в цяла Украйна и за една силна механизирана армия каквато безспорно е ЗСУ не би трябвало да е проблем да напреднат бързо в дълбочина. Евентуален украински пробив не само ще разчупи статуквото, но вероятно и ще ускори освобождаването на целия район чак до самата държавна граница с РФ. Такава победа ще и голям морален стимул за изстрадалото и гладно за успехи украинско общество и ще затвърди вярата му в крайната победа над агресора.

„Окото на бурята“ продължава да се намира по-на юг, в Донбас. Там от доста време инициативата принадлежи на руснаците, но това досега не им носи никакви особени преимущества на бойното поле. В градчето Маринка, което вече визуално прилича на Сталинград от зимата на 1942 - 43 г., боевете продължават вече осми месец, като двете страни са се вкопчили в люта битка за централната му част.

Бахмут и Соледар, Пригожин и Кадиров

На около 30 км на североизток от него се намира друга крепост на ЗСУ – Авдеевка – която руснаците (странна смесица от редовни войски, националисти-доброволци и опълченци от ДНР) вече няколко седмици се опитват безуспешно да обкръжат с удари от югозапад и североизток. Пропуснах да уточня, че Авдеевка, освен че е силно укрепен, е построен на възвишение, така че напълно оправдава определението си „крепост“. Важността му се увеличава и от факта, че той е и нещо като предградие на Донецк, което означава, че докато се намира в украински ръце ще дава възможност на Киев да държи в шах целия сепаратистки район.

Разстоянието между Авдеевка и друга гореща точка, Бахмут, е доста по-голямо – над 50 км по права линия. С довоенно население от над 70 000 души и силно развита индустриална база, той е най-голямата и съответно най-престижната от украинските крепости в Донбас. На практика там се водеше и нещо като лична война между Зеленски и бившият затворник и настоящ олигарх Пригожин. (Или поне така вероятно си мисли самият Пригожин.) Частната армия на последния, официално известна като ЧВК „Вагнер“, в продължение на няколко месеца безуспешно се опитва да завзема града като дори успя да проникне в източните му покрайнини, но на всяка крачка се сблъсква с ожесточената съпротива на ЗСУ. Примитивната тактика използвана от вагнеровците (повечето – бивши затворници с минимална бойна подготовка и никакъв опит) доведе до колосални загуби сред тях, а наскоро самият Пригожин де факто се отказа от идеята за скорошен успех публично признавайки, че Бахмут е твърде силно укрепен, за да се разчита, че може да бъде превзет в обозримо бъдеще. Говори се, че зад неистовото желание на бизнесмена с тъмно минало да овладее града се крият чисто користни интереси – в района на Бахмут се намира най-голямото находище на сол в Европа и Пригожин вероятно би желал максимално да се възползва от евентуалната му експлоатация.

От няколко дни насам най-горещата точка в Украйна вече не е Бахмут, а намиращото се около десетина км на север от него градче Соледар. В четвъртък и петък руснаците успяха да направят пробиви от двете му страни, завземайки три ключови села и напредвайки до 4 км с ясното намерение да го обкръжат. Успехът им е донякъде закономерен, защото след провала при Бахмут значителна част от ЧВК „Вагнер“ бе прехвърлена там, а ЗСУ отбраняват района само с една бригада. (При Бахмут те са поне шест, без да броим тактическите резерви.) Въпреки очертаващият се успех, според мен е твърде рано да се предрича крайна победа на агресора на този участък. Към момента руснаците са овладели само източните покрайнини и са достигнали до основната градска част, където именно и започват украинските укрепления.

Събота, 7 януари. Украинският военен кореспондент Бутусов съобщава, че Соледар категорично се намира под контрола на ЗСУ

Освен това ЗСУ умело използват миньорското минало на района (под Соледар има немалък брой тунели) за да се промъкват в тила на руснаците и да ги атакуват изненадващо в гръб. По западните покрайнини на градчето, пък, тече река (Бахмутка), която ще са окаже още едно препятствие на пътя на руснаците в случай, че все пак превземат града. Засега не е ясна и реакцията на главното командване в Киев. Дали генерал Залужни умишлено изчаква битката да достигне критичната си точка и тогава да хвърли свежи резерви в боя или има нещо друго предвид? Тепърва предстои да видим. Евентуална загуба на Солдеар по никакъв начин няма да доведе до колапс на украинската отбрана в Донбас, нито ще причини проблеми на логистиката им в района, но все пак ще налее няколко капки оптимизъм в зажаднялото за какъвто и да е успех силно милитаризирано руско общество. Засега ми се струва, че ще станем свидетели по-скоро на сценарий подобен на този в Маринка, където вече месеци наред се водят улични боеве отколкото до бърза руска победа.

Темата за Соледар няма как да бъде затворена без отново да бъдат намесени сенчести мотиви. По интересен начин на това място се преплитат бизнес интересите на двама от наличните сюзерени на Путин – военнопрестъпниците Кадиров и Пригожин. Става въпрос, че в района на града се намира голямо находище на гипс, което явно е отворило така или иначе безграничните апетити за притежание и на двамата. Кадиров се похвали още в началото на август, че неговите „войски“ са сложили ръка на завода на Knauf край Соледар (водещ германски производител и доставчик на продукти в сферата на строителството), а сега подозират Пригожин, че иска да стори същото и с находището.

Тук възникват и други въпроси, на които засега нямам отговор. Например, сам ли Пригожин е взел решението да прехвърли войски от Бахмут към Соледар или това решение му е подсказано от Москва. Като се има впредвид откритият му конфликт с руското главно командване (вагнеровците постоянно обвиняват армията, че не им дават достатъчно муниции и друга подкрепа) едва ли точно му е било „заповядано“. И какъв е този командир, който си позволява да си прави каквото си поиска на бойното поле? И не е ли човекът известен като „готвачът на Путин“ живото доказателство, че днешна Русия е държава на узаконеното беззаконие? Твърди се, че към момента в ЧВК „Вагнер“ са вербувани около 40 000 затворници и няколко десетки от тях (най-вече безполезни инвалиди оцелели по чудо в касапницата в Донбас) даже вече са амнистирани. Да не говорим за случаите на показни екзекуции на непокорни „доброволци“ от затворническите колонии. Излиза, че той е не само недосегаем за закона, но в известен смисъл даже е и узурпирал функциите и на законодателната, и на изпълнителната власт. Кажете ми в коя точно епоха феодалите разполагаха с правото да помилват и да променят по свое усмотрение вече написаните закони?

Коледа без Дядо Коледа, ракетни „подаръци“ и удари от небето

Празниците не минаха и без съответните „подаръци“ за двете страни. Както повелява традицията, те пристигаха директно от небето, като в това необявено „празнично“ съревнование украинците определено имаха преимущество.

Предчувствайки, че Путин най-вероятно ще се опита да помрачи честването на Нова Година в Украйна чрез поредната масирана ракетнодронова атака, на 26 декември ЗСУ нанесоха превантивен удар с дрон (или дронове) по летището на руските стратегически бомбардировъчни сили в Саратов.

За разлика от предишния такъв, който на 5 декември шокира цяла Русия с дързостта си, този път нямаше повредени самолети, но отново имаше загинали – трима висококвалифицирани офицери от наземния обслужващ персонал. Москва не можеше да си позволи повече да рискува, защото на всички вече е ясно, че украинците наистина разполагат със средства за поразяване на важни цели разположени дълбоко във вражеския цел и не след дълго прехвърли практически всички бомбардировачи Ту-95 колкото се може по-далеч – на летище с ироничното в случая име Украинка в близост до тихоокеанското крайбрежие. Това значително намали ефективността на ударите, които те нанесоха в периода 29 - 31 декември. Допълнителен проблем се оказва и изчерпващият се ресурс на витловите двигатели на проектираните през 50-те години на миналия век Ту-95. Резервни части за тях отдавна не се произвеждат и за да си спестят главоболията досега, руснаците изстрелваха ракетите в близост до летищата на които те се базираха, т.е. излитаха, натискаха съответните копчета и скоро след това кацаха обратно. Заради пребазирането в отдалечени райони това вече не е възможно – след излитането огромните 50-метрови самолети трябва да прелетят хиляда и повече километра, да осъществят залпа и след това летят същото разстояние обратно. Това със сигурност ще пенсионира някои от тези ветерани-бомбардировачи доста по-рано от колкото в Москва са се надявали. И обяснява защо вторият руски ракетен удар от 31 декември бе осъществен само кораби в района на Каспийско морe, и то в обем доста по-малък от досегашния (само около 20 ракети).

Другият ефект от станалите вече регулярни украински удари по военни летища в Русия бе паниката граничеща с параноя. Явно руското ПВО е толкова наплашено от неуловимите украински дронове, че започна да се цели в своите своите собствени крилати ракети. Така на 29 декември четири от тях бяха свалени още преди да достигнат украинското въздушно пространство. За капак на всичко, през същия ден в района на Саратов (т.е. недалеч от удареното три дена по-рано летище) руснаците свалиха свой изтребител, а пилотът му загина. С голяма вероятност може да се твърди, че прихванати собствени ракети е имало и при следващия масиран удар, този от 31 декември. Това отново потвърждава тезата ми, че в противовъздушната отбрана на Русия цари пълен хаос и тя едва ли ще се окаже сериозно препятствие в случай, че се наложи да защитава небето на страната срещу наистина модерно и добре въоръжен противник. Тези дни подозренията ми намериха своето потвърждение и в коментара, който полковникът от запаса Михаил Ходарьонок направи по централна руска телевизия. Той в прав текст заяви, че в руския оперативен тил липсват достатъчно на брой мобилни системи за близко прикритие (т.е. с малък радиус на действие) от типа „Панцир“, защото всичко читаво отдавна е изпратено на фронта в Украйна. А именно Панцирите, които могат да се подготвят за стрелба за по-малко от 5 минути, най-успешно биха се справяли с ниско летящите дронове. Тук автоматично възниква и друг въпрос – защо дълбоко аналитични умове като очевидно доста интелигентният и премерен в изказа си Ходарьонок не са на ръководни позиции в руското Главно командване, а там се мъдрят недоразумения като никога не служилият в армията, но накичен с медали като коледна елха Шойгу? Предполагам, че до верния отговор ще достигнете и без моята помощ.

Точно на обратния полюс беше представянето на украинското ПВО по време на новогодишните празници. По време на първата атака (29 декември) те успяха да поразят 54 от 69 крилати ракети, като по този начин значително намалиха ефекта от удара върху енергетиката на страната и спестиха обичайните тревоги на населението. Изключителна ефективност за пореден път са демонстрирали доставените от Германия системи IRIS-T. (Както кметът на Киев уточни, до момента от „100 изстрела – 100 попадения“.) По време на втората атака (31 декември) ефективността на ПВО-то на ЗСУ беше по ниска от обичайното (12 от 20 крилати ракети), като по-неприятното в случая, че руснаците този път директно атакуваха жилищни обекти, а не обичайните електроцентрали, и съответно има и пострадали (към момента се споменава за поне трима загинали цивилни). Това, от своя страна, показва, че няма идеална и абсолютно непробиваема противовъздушна отбрана.

За разлика от крилатите ракети на руснаците, които и за в бъдеще най-вероятно ще успяват да се промъкват през украинската защита, контролираното от Киев ПВО вече не оставя почти никакви шансове на иранските дронове камикадзе. Те свалиха 45 през новогодишната нощ и още 39 през следващата. При това в действие влязоха почти всички видове системи намиращи са на разположение на ЗСУ, от старите тежки картечници ДШК до доставените неотдавна модерни западни системи. Конкретно, операторите на норвежко-американските NASAMS са били толкова натоварени, че едвам са смогвали да зареждат комплексите с нови и нови ракети. Интересно е да се отбележи, че по този повод една от най-авторитетните американски медии си позволи да критикува Киев, че използва неразумно „твърде скъпи“ ракети срещу „твърде евтини“ дронове. Отговорът на ЗСУ беше подобаващ. От там обясниха, че нощно време старите оръжия доста трудно се справят с такъв род задачи и че най-вече цената на никоя ракета не може да се съпоставя с един човешки живот.

Може би някои от вас вече се пита защо руснаците продължават с такава упоритост да изстрелват дронове, след като са вече наясно, че почти никой от тях вероятно няма да достигне целта. Отговорът е очевиден – да държат под постоянно напрежение ПВО-то на украинците, да го карат да изразходва несъизмеримо по-скъпи зенитни ракети, като същевременно го кара да разкрива позициите си. Освен това винаги съществува малък шанс някой дрон да успее да се промъкне през защитните линии и да нанесе сериозни поражения на важен украински обект.

Като стана въпрос за стари оръжия не мога да не отбележа начинът по който украинците използват приетите на въоръжение през далечната 1938 г. съветски тежки картечници ДШК. (С такава, например Рамбо на Силвестър Сталоун унищожи „злия“ съветски хеликоптер в Афганистан във филма му от 1988 г.) ЗСУ са създали известен брой мобилни екипи, които ловуват дроновете по двойки. Единия екип разполага с пикап с монтиран голям прожектор, който осветява целта, докато вторият екип я унищожава с картечницата, която също е монтирана на пикап.

Операция „Дед Мороз“

Най-вероятно няма такава операция. Но това което устрои генерал Буданов на руснаците в иначе празничната за тях седмица между новогодишния ден и ортодоксалната Коледа, определено заслужава някакво кодово име. Аз, например, бих го кръстил точно така.

Или пък има, но просто се казва по някакъв друг начин? В крайна сметка, за мен няма никакво съмнение, че поредицата от среднощни „визити“ в руските бази на високоточни ракети, изстреляни от Хаймарсове, е един внимателно планиран и методично осъществяван процес, който при това си има вече ясно проследима предистория. С други думи, имаме всички основания да говорим за операция.

За нейна начална фаза можем да приемем серията от намеци на украински високопоставени лица, че след като с успех са били атакувани военни летища във вътрешността на Русия, може би е ред да бъде ударена и самата Москва.

Това стресна руското ръководство до такава степен, че набързо бяха изградени три последователни ПВО пояса на югозападните подстъпи към столицата, а в различни дейности свързани с функционирането им бяха ангажирани няколко хиляди души. За капак на всичко, бе затворен и Червеният Площад и в Новогодишната нощ на него можеше да се видят само полицаи с тъмносини ушанки.

Украинското ръководство през това време явно е потривало доволно с ръце, а междувременно продължи да покачва залозите. Черешката на тортата в тази игра на нерви безспорно бе двусмислено видео, публикувано на 31 декември от секретаря на Съвета за безопасност и отбрана на Украйна Алексей Данилов, показващо затъмнена Москва, огласяна от вой на сирени.

В крайна сметка се оказа, че всичко това е било част от една много добре премислена дезинформационна кампания, на чиято въдица елементарно се хванаха Путин и компания. Истинската ѝ цел, обаче е било да отклонят максимално вниманието на руснаците от действителното място (или по-точно места) на удара и да изтеглят възможно най-голям брой ПВО системи от бойните полета на Украйна.

В дните преди новогодишните празници руснаците панически изграждат отбранителни ПВО в подстъпите към Москва

Както вече споменах, настъпващият зимен сезон принуди руското командване да търси места за постоянно разквартируване на значително нарасналият техен войскови контингент в Украйна. Поради редица причини (най-вече такива свързани с проблеми с дисциплината), почти навсякъде руските части биват събирани на едно място и съответно прекарват нощта в големи обществени сгради под общ покрив. На изключително ефективното украинското разузнаване, предвождано от младия, 36-годишен генерал Буданов, не му беше необходима много време да установи тази тенденция и да се възползва максимално от нея. С помощта на информатори от окупираните територии и на всички достъпни средства на радио-електронното разузнаване започна истински лов на „разквартирувани“ руснаци, а резултатите постигнати само за няколко дни вероятно са надминали и най-смелите очаквания на Буданов и екипа му. Последната дума, както винаги, имаха операторите на вездесъщите Хаймарсове, като една от машините за целта дори получи специално коледно осветление.

Първи Дядо Мраз (Дед Мороз на руски) посети „вагнеровците“. По тъмна доба, през нощта на 30 срещу 31 декември, високоточни ракети улучиха стара триетажна болница в Первомайск (15 км източно от Бахмут) превърната в спално помещение за наемниците. Говори се, че до 70 от тях са останали навеки в старата година, като се появиха кадри как лично Пригожин присъства на изнасянето и товаренето на черните чували с труповете. Но най-големият „салют“ тепърва предстоеше.

Точно в 00:01 на 1 януари, в момент в който най-вероятно всичките около 600 руски военнослужещи настанени в масивната сграда на политехническото училище в Макеевка (на десетина км източно от Донецк) вдигат наздравици, отгоре им долитат към 18 снаряда от Хаймарс и за броени секунди обектът е буквално изтрит от лицето на земята. При това се оказа, че начинанието на украинците е активно подпомогнато от самите въпросни военнослужещи както и от техните командири. Първите (предимно „частично мобилизирани“ от Самара) в последните часове на отиващата си година буквално не спират да говорят с близките си по телефона и, съответно, високата плътност на комуникационната активност не остава незабелязана от проследяващите екипи на Буданов. Вторите, пък, противно на всякаква логика, превръщат подземните помещения на училището в склад за амуниции, с което значително подсилват ефекта на детонацията. За капак на всичко, поне десет единици военна техника са били паркирани непосредствено до сградата и вече стават единствено и само за скрап.

И когато говорим за недопустимите грешки на руските командири в случая, не можем да пропуснем и любопитните подробности, които се появиха тази събота. Те уличават в престъпна небрежност точно определен човек – полковник Роман Еникеев – който преди полунощ е събрал в голямата зала на училището всички военнослужещи, за да слушат новогодишната реч на Путин. Проблемът, обаче не в това, че с действията си значително е увеличил поразяващият ефект на Хаймарсовете, а в това, че такъв начин на действие е типичен за цялата руска армия в момента.

Снимки: БГНЕС

Излишно е да се споменава, че новината за случилото се имаше шоков ефект върху цяла Русия и подейства отрезвително на милиони по-бързо от всички известни средства срещу махмурлук. Първоначално някои „правоверни“ военни кореспонденти се опитаха да замажат случилото се, но истината не можеше да бъде дълго прикривана и скоро след това се разрази истинска медийна буря съчетана с традиционния лов на вещици, т.е. накажете виновния. Руското министерство на отбраната се опита да принизи ефекта от удара, като обяви първоначално за 63 загинали, а после увеличи бройката им до 89. Тези съобщения, обаче, се появиха в момент, когато все още се разчистваха руините и със сигурност много от телата (или това което бе останало от тях) не бяха идентифицирани. Посветени инсайдери, от своя страна, съобщаваха за „стотици загинали“, в Самара се състоя публична траурна церемония, а Z-патриотите в социалните мрежи направо побесняха и настояваха разпалено за незабавна мъст. Далеч съм от мисълта, че всичките 600 са загинали, но с оглед на мащабите на катастрофата но и оцелелите вероятно няма да бъдат годни за военна служба, било то физически или просто психически.

Руските социални мрежи съобщават за поредица от украински удари по военни бази, останали извън основния медиен поток

И докато омърлушената Русия все още се е опитваше да осъзнае какво точно се е случило в Макеевка, генерал Буданов, хората му и техните доверени партньори – екипажите на Хаймарсовете – продължиха новогодишния „лов“ с неотслабващо темпо. В първите две нощи на новата година високоточни ракети навестиха четири руски бази непосредствено на север от Азовско море, съответно в Токмак, Бердянск, Басан и Пологи. Украинският Генерален щаб твърди, че в резултат на ударите са загинали до 250 окупатори, около 175 други са хоспитализирани, а освен това са унищожени до 12 единици военна техника.

Пак по това време, ненадейни „посетители“ през покрива е имало и в руската база със странното наименование Grand Prix в село Правие Саги, южно от Херсон. За този пореден успех генерал Буданов би трябвало лично да благодари на някои си Пьотр Ложковой, неотдавна мобилизиран руски „патриот“, който редовно публикувал нарцистични селфита от базата, при това забравяйки да скрие геолокацията от снимките си. Логично, смъртоснота „целувка“ на Хаймарса не закъсняла.

При това експлозията в Правие Саги далеч не е единственият успешен удар на ЗСУ в този район, а по-скоро част от цяла серия. Отново в Новогодишната нощ е улучена руска база в село Чулаковка, югозападно от Херсон, където, по данни на украинският Генерален щаб са пострадали (убити или ранени) до 500 души. Що се отнася до разпространената информация за масиран удар в ранните часове на 5 януари по друга руска база на югозапад от Херсон, общежитието на завода „Таврида“ в село Гавриловка, където са били настанени до хиляда руснаци, засега няма официално потвърждение от Киев, но това не означава, че и то не се е случило.

Със сигурност е твърде рано да се правят някакви равносметки какви щети е причинила до момента Операция „Дед Мороз“ на руснаците, но ако ЗСУ продължи със същите темпове да елиминира „легловата база“ на нашествениците, то твърде е възможно неизбежната поредна вълна на мобилизация в Русия значително да подрани.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube