Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква растежът на българската икономика да се забави до 2,5% през 2026 г. и до 2,3% през 2027 г. на фона на по-високата инфлация, поскъпването на енергията и отслабването на потреблението. В предишната си прогноза от декември 2025 г. базираната в Париж организация предвиждаше икономическият растеж на България да достигне 2,6% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г., така че корекцията надолу е малка.
Според публикувания днес доклад „Икономически перспективи“ на организацията по-високите цени на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток ще намалят реалните доходи и ще окажат натиск върху вътрешното търсене в страната ни. Растежът на потреблението ще се забави, тъй като темповете на увеличение на заплатите и социалните трансфери също ще отслабнат.
Организацията прогнозира, че инвестициите през 2026 г. ще бъдат подкрепени основно от публичните разходи и средствата по европейските фондове, преди частните инвестиции постепенно да започнат да се възстановяват с отшумяването на политическата и геополитическата несигурност.
Организацията предупреждава, че по-високите цени на енергията създават риск инфлацията да остане трайно висока. Очаква се средногодишната инфлация да достигне 4,3% през 2026 г., преди да се забави до 3,4% през 2027 г.
Според ОИСР българската икономика остава чувствителна към външни енергийни шокове заради сравнително високия дял на енергийните разходи. Конфликтът в Близкия изток вече е довел до поскъпване на горивата и електроенергията на едро, макар ефектът да остава по-слаб в сравнение с енергийната криза след войната в Украйна.
Организацията отчита, че правителството е реагирало с мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса, включително субсидии за домакинства с ниски доходи, облекчения за транспортния сектор и компенсации за енергоемките предприятия.
В анализа се посочва още, че разходите по заемите за домакинствата и бизнеса леко са намалели след присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г.
ОИСР обаче предупреждава, че бюджетният дефицит е надхвърлил 3% от брутния вътрешен продукт заради ръста на разходите за социални и здравни услуги, увеличението на заплатите в публичния сектор и по-високите инвестиционни разходи.
Организацията препоръчва стабилна средносрочна фискална консолидация, за да бъдат ограничени рисковете от прегряване на икономиката и да се гарантира устойчивостта на публичните финанси на фона на застаряването на населението, разходите за отбрана и зеления преход.
Според анализа са необходими и структурни реформи в енергийния сектор, включително ускоряване на проектите за възобновяема енергия, разширяване на електропреносната инфраструктура и инвестиции в съхранение на енергия.
Конфликтът в Близкия изток се превръща в основен риск за световния растеж и инфлацията
Развиващият се конфликт в Близкия изток се е превърнал в основния фактор, определящ глобалните икономически перспективи, като е предизвикал енергиен шок, който засилва инфлационния натиск и ще натежи върху икономическия растеж, се посочва още в доклада „Икономически перспективи“.
Според ОИСР поскъпването на енергията и на ключови суровини от региона на Персийския залив вече оказва влияние върху инфлацията, реалните доходи и глобалната икономическа активност.
Поради несигурността около развитието на конфликта организацията представя два сценария за развитието на световната икономика.
Първият сценарий предвижда ограничено във времето прекъсване, при което производството и търговията с енергия постепенно се възстановяват от средата на 2026 г., а пазарните сътресения отслабват.
Вторият сценарий предполага продължителни сътресения, при които ограниченията върху производството и износа на енергия от региона продължават и през 2027 г., което води до трайно високи цени на енергията, риск от недостиг на доставки и по-строги глобални финансови условия.
„Световната икономика навлезе в 2026 г. със силен импулс, но перспективите значително се влошиха след началото на конфликта в Близкия изток. Колкото по-дълго продължават прекъсванията, толкова по-големи стават икономическите и социалните разходи“, заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.
Той посочи, че всяка фискална подкрепа трябва да бъде насочена към най-уязвимите домакинства и предприятия и да остане временна, за да не се увеличава допълнително публичният дълг и да се запазят стимулите за ограничаване на енергийното потребление.
При сценария за ограничено по време сътресение ОИСР очаква глобалният растеж да се забави от 3,4% през 2025 г. до 2,8% през 2026 г., преди да се ускори до 3,1% през 2027 г.
За САЩ организацията прогнозира растеж от 2% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г. В еврозоната икономиката се очаква да нарасне с 0,8% през 2026 г. и с 1,2% през 2027 г.
Прогнозата за Китай предвижда забавяне на растежа до 4,5% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г.
При сценария за продължителни сътресения глобалният растеж би се забавил значително повече - до 2,1% през 2026 г. и до 1,8% през 2027 г.
Организацията предупреждава, че подобно развитие би оставило трайни последици за редица икономики, особено в Азия, Европа и развиващите се държави, които са силно зависими от вноса на енергия и храни.
Според анализа инфлационният натиск ще продължи да нараства както в развитите, така и в развиващите се икономики.
При сценария за ограничено по време сътресение се очаква инфлацията в страните от Г-20 да достигне 4% през 2026 г. спрямо 3,4% през 2025 г., преди да се понижи до 3,1% през 2027 г.
При сценария за продължителни сътресения инфлацията би се ускорила значително повече заради продължително високите цени на енергията и храните.
Организацията посочва, че много държави вече са предприели мерки за ограничаване на ефекта от по-високите енергийни цени, но предупреждава, че подкрепата трябва да бъде добре насочена, временна и да не подкопава стимулите за енергийна ефективност.
Чуй новините
Подкаст
