Рисковете за финансовата стабилност на Румъния остават високи в контекста на вътрешните икономически дисбаланси, геополитическите конфликти и несигурността в глобалната икономика. Това се посочва в доклад на Националната банка на Румъния.
„Конфликтът в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток вече оказват влияние върху цените на енергоносителите, инфлацията и икономическия растеж, като евентуалното им засилване ще затегне допълнително финансовите условия“, е отбелязано в документа.
Във вътрешен план Румъния продължава да поддържа най-големите нива на фискален дефицит и дефицит по текущата сметка в Европейския съюз. Бюджетният дефицит за 2025 г. достигна 7,9 процента от БВП, а прогнозите на Европейската комисия за 2026 г. предвиждат свиване до 6,2 на сто.
Икономическият растеж на северната ни съседка се е забавил до едва 0,7 процента през 2025 г.
От ключово значение за инвестициите остават усвояването на европейските фондове и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, където обаче се отчитат закъснения при някои компоненти. До момента страната е получила 10,72 милиарда евро (под формата на грантове и заеми), като остава да бъдат усвоени още около 10,7 милиарда евро.
При компаниите ситуацията също се влошава. Делът на лошите кредити в корпоративния сектор е нараснал до 5,5 процента към март 2026 г. (увеличение с 1,2 процентни пункта за една година). Най-засегнати са малките и средните предприятия и секторът на търговските имоти.
Румъния продължава да заема последното място по ниво на финансово посредничество, като делът на неправителствения кредит към брутния вътрешен продукт (БВП) е едва 22 процента при средно равнище от 66 на сто за ЕС и под нивата в Полша, Чехия, България и Унгария.
Като дългосрочни структурни проблеми пред икономиката докладът отчита застаряването на населението, недостига на квалифицирана работна ръка и климатичните промени. Румъния води в класацията на ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят (19,2 процента).
Чуй новините
Подкаст
